Нека цивилизоваността
победи
Като отдавнашни радетели за демократична и антинационалистична Сърбия, които са избрали да останат в този критичен момент в Югославия и които желаят да видят страната си отново интегрирана в световната общност на народите, ние заявяваме следното:
1. Решително осъждаме бомбардировките на НАТО, които силно ожесточиха насилието в Косово и причиниха прогонване на хора на територията и извън границите на Югославия. Решително осъждаме етническото прочистване на албанското население, независимо кои сили в Югославия го извършват. Решително осъждаме насилието на Армията за освобождение на Косово (АОК), насочено срещу сърбите, умерените албанци и други етнически общности в Косово. Хуманитарната катастрофа в Косово - смъртта, мъката и страшните страдания на стотици хиляди албанци, сърби и членове на други етнически общности - трябва да бъде прекратена веднага. На всички бежанци от Югославия трябва незабавно и безусловно да бъде позволено са се завърнат по домовете си, тяхната сигурност и човешки права трябва да бъдат гарантирани и да им бъде предоставена помощ за възстановяване. Извършителите на престъпления срещу човечеството, които и да са те, трябва да бъдат дадени под съд.
2. Боевете между сръбските сили и АОК трябва да бъдат спрени незабавно, за да започне нов кръг преговори. Всички страни в преговорите трябва да ограничат максималистичните си искания. Няма бързи и лесни решения (както и в много други подобни конфликти, като този в Северна Ирландия например). Всички трябва да бъдем готови за дълъг и усърден процес на преговори и нормализация.
3. Бомбардирането на Югославия от НАТО причинява разруха и увеличава броя на цивилните жертви (поне неколкостотин, може би хиляда към този момент). Окончателният резултат ще бъде разрушаването на икономическите и културните основи на югославското общество. Това трябва да се спре незабавно.
4. С тази агресия бяха нарушени Хартата на ООН, Заключителният акт от Хелзинки - основният документ на НАТО, както и конституциите на страни като Германия, Италия, Португалия. Като индивиди, посветили живота си на защитата на основните демократични ценности, които вярват в универсалните законови норми, ние сме дълбоко убедени, че нарушаването от НАТО на тези норми ще обезсили всички, борещи се за върховенство на закона и човешките права в нашата страна, както и навсякъде по света.
5. Бомбардировките на НАТО още повече дестабилизираха Южните Балкани. Ако бъде продължен, този конфликт може да ескалира извън границите на Балканите и ако се стигне до сухопътни военни операции, хиляди войници от НАТО и Югославия, както и цивилни албанци и сърби, ще загинат в безсмислена война, като тази във Виетнам. Политическите преговори за мирно уреждане трябва да бъдат възобновени незабавно.
6. Атаката на НАТО над Югославия само укрепи съществуващия режим, защото естествена реакция на хората е да се обединят около националното знаме по време на чужда агресия. Ние продължаваме да се противопоставяме на сегашния антидемократичен и авторитарен режим, но подчертаваме и несъгласието си с натовската агресия. Демократичните сили в Сърбия бяха отслабени и демократичното реформистко правителство на Черна гора беше застрашено от атаките на НАТО, а също и от обявяването на военно положение. В момента те се намират между чука на НАТО и наковалнята на режима.
7. Лидерите на световната общност допуснаха в миналото множество фатални грешки, опитвайки се да решат конфликтите в бивша Югославия. Новите грешки водят до задълбочаване на конфликта и ни изместват от търсенето на мирни решения.
Призоваваме всички: президента Милошевич, представителите на косовските албанци, ръководителите на НАТО, Европейския съюз и Съединените щати, незабавно да спрат всякакъв вид насилие и военни действия и да се ангажират с търсенето на политически решения.

Белград, 16 април 1999 г.

1. Стоян Церович, наблюдател на "Време", журналист
2. Йован Чирилов, селекционер на Белградския международен театрален фестивал и бивш директор на Югославския драматичен театър, директор на Центъра за театрална история
3. Сима Чиркович, член на Сръбската академия на науките и изкуствата (САНИ), професор в Белградския университет (БУ), катедра история
4. Мият Дамнянович, бивш преподавател в БУ, Факултет по политически науки, директор на Центъра за публична администрация и местно управление
5. Воин Димитриевич, бивш ръководител на департамента по международно право в Белградското правно училище, директор на Белградския център за човешки права, бивш заместник-председател на Комисията по човешките права на ООН
6. Даша Духачек, директор на Центъра за женски изследвания, член на борда на Алтернативната академична образователна мрежа (ААОМ)
7. Милутин Гарашанин, член на САНИ, вицепрезидент на Асоциацията за изследвания на Югоизточна Европа (при ЮНЕСКО)
8. Загорка Голубович, професор в БУ, катедра по социология, председател на отдела по социални науки на ААОМ
9. Деян Янча, професор в правния факултет на Университета на Нови Сад
10. Иван Янкович, белградски адвокат, активист на човешките права, председател на борда на Центъра за антивоенно действие
11. Предраг Коракшич, белградски карикатурист
12. Младен Лазич, професор в БУ, катедра по социология, член на борда на ААОМ
13. Соня Лихт, президент на изпълнителния борд на фондация "Отворено общество"
14. Любомир Маджар, професор в БУ, Факултет по икономика, член на Група-17
15. Веран Матич, главен редактор на белградското Радио Б92, президент на Алтернативната мрежа на електронните медии
16. Желица Минич, генерален секретар на Европейското движение в Сърбия
17. Андрей Митрович, професор в БУ, катедра по история
18. Радмила Накарада, старши научен сътрудник в белградския Институт за европейски изследвания
19. Милан Николич, директор на Центъра за политически изследвания
20. Вида Огнянович, театрален режисьор, драматург
21. Борка Павичевич, директор на Центъра за културна деконтаминация
22. Йелена Сантич, член на Антивоенна група 487, активист за човешки права
23. Никола Тасич, асоцииран член на САНИ, член на Европейската академия
24. Любинка Трговчевич, старши научен сътрудник в БУ, катедра по история
25. Србиянка Турайлич, професор в БУ, Факултет по електрическо инженерство, председател на борда на ААОМ
26. Иван Вейвода, изпълнителен директор на Фондация "Отворено общество"
27. Бранко Вучичевич, преводач