Тоталната двойственост
на тази война
Би трябвало все пак да обсъдим и циничните причини за тази "война", непризнаваните причини за тази интервенция. Наричат я неуспех, наричат я катастрофа на всички равнища. И именно затова ни обзема ужасно съмнение в цялата тази театралност. Толкова натрупани грешки, толкова мънкания, извъртания и пропуснати ходове трябва все пак да имат някакъв смисъл; и това упорство в тактическото объркване, в тази безволева война, която като че ли преднамерено изпуска целите си (говоря за западните сили, Милошевич своите не пропуска) - всичко това ни кара да се усъмним в самото определение на войната: продължаване на политиката с други средства. Ако тази дефиниция е все още валидна, тогава всички наши стратези и нашите западни политици са идиоти, което не е за изключване, но преди да опрем до тази крайност, нека се попитаме дали не е обратното - дали те в момента не водят успешно една чудесно програмирана операция, тя във всеки случай се развива като да е такава.
Казват: НАТО прави само грешки. Европа е неспособна да води каквато и да е обща съгласувана политика. Ала не - точно обратното е! Какво прави Милошевич? Той елиминира малцинствата си, в частност, разбира се, мюсюлманското малцинство - и в това цялата "бяла" Югославия, католическа или православна, е зад него. Но не е само Югославия. Цяла Европа е зад него. Всички европейски национални държави имат проблеми със своите коренни малцинства или имигранти, които не искат да се изтощят и да се смият, напротив. Навсякъде етническите и езиковите малцинства, всички различности са в процес на изчезване или на елиминиране. Милошевич е знаменосецът на прочистването, но в политическа перспектива то се извършва навсякъде; отвъд всякакви самохвалства за автономия и права на човека. Всички европейски държави като такива (не споменавам населенията, но какво са те, ако не идеологическа и хуманитарна резонаторна кутия на информацията?) в основата си могат да бъдат само съучастници на Милошевич - задоволяващи се да го повръщат като тяхна гузна съвест и правейки се, че го наказват, защото върши твърде добре (т.е. твърде зле, твърде брутално) мръсната работа. Но ще му оставят достатъчно време, за да я извърши. Защо неуморно съжаляваме, че не сме се намесили преди една, две, три години (то трае вече петнайсет) и как, по какво смайващо непознаване на ситуацията НАТО започва въздушни удари, без да си задава въпроси за последиците на земята (докато толкова експерти би трябвало да са умували над това месеци); и защо веднага не се парализират сръбските сили на земята в Косово, вместо да се разгръща повече или по-малко ненужна въздушна логистика? Истината ще ни избоде очите - всичко се изяснява, ако си представим, че въздушните удари се нанасят, за да няма намеса по суша, или за да се забави възможно най-дълго намесата - когато всичко ще е свършено. Солана си го каза много добре (без да си дава сметка, че издава жестоко политическата истина за тази война): "Ние няма да започнем преговорите с Милошевич (виж ти: не искахме ли да се освободим от него?), преди той да е сложил край на етническото прочистване" - разбирай: когато то бъде завършено. Е, етническото прочистване се развива неумолимо. В този смисъл тази война - или най-малкото операцията, която служи за основа на войната, която ни предлагат да гледаме - се развива по оптималния, почти квазипрагматичен начин. Защото Милошевич е изпълнителят на европейската политика, единствената, истинската, политиката на бяла Европа, прочистена от всички малцинства - политика негативна, политика интегристка и изключваща, но защо да си правим илюзии, Европа няма никакви позитивни виждания за себе си, в Европа живее само призракът на Европа - поради всичките тези причини ние се правим, че се борим с Милошевич, но винаги късно и винаги лошо. И краят въобще не се вижда: след Косово е Черна гора, както другаде Кюрдистан, Палестина и т.н. (трагикомедията с "мирния процес" в Средния Изток е свързана точно с това неопределено и изчислено "забавяне.").
Но нещата са още по-усложнени. Защото ако Европа има една определена, защо не и обмислена политика - тази на една бъдеща коалиция от национални цялости, които са си почистили вкъщи (иначе как да се консолидират глобално срещу Америка?), една в никакъв случай многокултурна и многорасова политика - Америка, от своя страна, via НАТО, си има също така определена стратегия. След като се справи с комунизма в края на една трета студена и замразена война, след като неутрализира другата, непосредствено заплашваща сила - Япония, благодарение на една широко изчислена дестабилизация на азиатските финансови пазари, оттук натакък нейната прицелна точка е Европа. И целта на Америка е да пречи колкото се може по-дълго на домогванията на една мултинационална сплотена Европа, която би могла да се превърне в застрашителен съперник. Най-добрият начин за това е да разцепваш Европа, като я хващаш в клопката на една война, която самата тя не иска и която разрушава последните й шансове; като се притичваш евентуално на помощ на малцинствата (Босна, Косово, кюрди и т.н.), които всъщност не ти трябват и от които светът тайничко иска да се отърве. Тъй като за Америка по всяка вероятност моралният неприятел номер едно е Ислямът и ислямският фронт, защото е единственият твърд противник на извършващата се глобализация - там е истинският фронт на четвъртата световна война. При това положение неизбежно ще преговаряме с Милошевич, ще го оставим да оживее (точно като Саддам Хюсеин) - къде за да консолидира прочистването, къде за да обърква картите на Европа. Дори присъствието на международни сухопътни сили (чиято двойственост познаваме от продължаващите кланета в Босна) няма да промени нищо. Т.е. Америка знае прекрасно какво иска. Дали пък експертите на Пентагона не са гениални (същата политика чрез Израел: поддържаш огнищата и на стабилизация, и на дестабилизация, правиш се на полицай, представяйки се едновременно за защитник на жертвите и за съучастник на палачите). Нищо подобно, именно неумолимото развитие на Новия Световен Ред изисква тези действия, а американците, експертите им са само извършители. Колкото до европейците, замесени (но видяхме с какви задни мисли) в действието на НАТО, което работи за опропастяването им - те потъват в една неясна и неразрешима ситуация. Всяка държава е заклeщена днес между два основни противника: собствените й малцинства и Америка. Да управляваш едновременно новия световен ред според собствения си ръст (да елиминираш всички разнородни и непокорни елементи) и да понасяш последиците на една глобализация в голям мащаб, на която Европа, такава, каквато се очертава, е едновременно щафетата и жертвата - това е повече или по-малко безнадеждно. При липса на цялостна политика остава убежището на хуманитарната коалиция - друго патетично противоречие, защото подпомагането на жертвите като жертви само увенчава успеха на операцията по прочистването. Но пък Бенетон ще може да черпи от нея рекламата си и всеки, "спирайки да пуши и запазвайки спестеното за косоварите, ще може да спаси два живота едновременно".
Следователно има едни фундаментални двойствености в тази "война" - и не най-незначителната от тях ни кани да вземем позиция "за" и "против". Ала нищо не ти позволява да заемеш страна в една война, която е като мюрето, като фалшивите цели за радарите - тя се разиграва за нещо друго, целите й са маскирани, премълчавани и може би неясни и за едните, и за другите. Това би значило да си пълен балък, да не подозираш нищо за циничните и тайни причини за тази война, които изобилно маскират от всички страни идеологическите, интелектуални и хуманитарни коментари. Да унищожим Милошевич? Това значи да не виждаме, че сме му съучастници. Да спрем всичко - и да стигнем докъде? Това значи да не виждаме различните подопределености и подбуди на тази война, която никога не е започвала истински, като се има предвид, че никога не са искали да я приключат. И която е само един от многото задаващи се епизоди на един, този път истински, сблъсък. Откъдето и парадоксалната трудност да сложиш край на една война, която не е истинската война, чиято двойственост е тотална и чиито цели дори не са били достигнати - но която в действителност се развива зад тази двойственост и неловки маневрирания точно както трябва да се развива. Просто е абсурдно да бъдеш "за" или "против", когато си във водовъртежа от трикове и дезинформация - и самата тя е част от "хуманитарната катастрофа" (какъв лапсус обаче - или тази катастрофа е човешка, или самият хуманитарий участва в катастрофата). Това, което трябва да разобличим и да извадим на показ, е първо илюзията за тази война. На реалполитиката трябва да противопоставим реаланализа - което не пречи на яростта на реакциите и на чувствата, които може да провокира тази хегемонична глобализация. Но за да се борим с нея, трябва да знаем (отвъд идеологическите перипетии, от които войната и медиите са част) кой е от добрата и кой от лошата страна на универсалното... Ние, западняците, сме от добрата страна на универсалното. Поклон за тези, които са се паднали от лошата страна. Поклон, не съчувствие. Няма съчувствие за жертвите, но няма и милост за останалите.

Жан Бодрияр

Le Monde,
29 април 1999