Медиата
и войната

Наблюдението, осъществено от Центъра за независима журналистика, обхваща периода от 25 март до 4 април, т.е. самото начало на операцията, наричана тогава "Решителна сила". То включва всекидневниците "Демокрация", "Дума", "Труд", "24 часа", "Сега", "Монитор", "Стандарт", "Новинар" и "Пари", както и отрязъци от програмите на БНР, БНТ, Дарик радио, Нова телевизия, радиостанция "Свободна Европа" и телевизия "7 дни". За 11 дни бяха регистрирани общо 4033 комуникативни единици, от които 2768 във вестниците и 1265 в електронните медии. Регистрационната карта съдържа 20 показателя. Наблюдението е спонсорирано от фондация "Отворено общество" и "Pro Media".



Чии са дефицитите

В екстремалната ситуация, в която се оказаха медиите, в използваните от тях източници се оглежда и техният професионализъм, а и състоянието и самочувствието на самата медиа. Както във вестниците, така и в електронните медии се използват различни източници - много повече, отколкото в "спокойна" ситуация. Безспорното лидерство сред телеграфните агенции принадлежи на Ройтерс, следвана от Асошиейтед прес, Франс прес, ИТАР-ТАСС и ТАНЮГ. Чести са позоваванията на електронни медии и преди всичко на СNN и ВВС. Като източник на информация, цитирана теза или преведен цялостен текст присъстват и значителен брой западноевропейски (преди всичко германски) и американски вестници. От българските медии най-чести са позоваванията на БНР.
Но сред присъствието на многобройни информационни потоци и източници стават още по-забележими отсъствията.
Отсъствие първо. В близо една четвърт от текстовете - и във вестниците, и в електронните медии - не е посочен друг източник, освен автора. И това се отнася и до информационни, и до коментарни текстове, в които става дума за определени факти.
Отсъствие второ. В изключително голям брой текстове - близо 19% от целия масив - не е посочен никакъв източник.
Този "негативен рейтинг" се води от Нова телевизия и телевизия "7 дни" - с минимална разлика между натрупванията на двете в общия масив. В индивидуалното представяне обаче ТВ "7 дни" изпреварва всички - повече от половината от регистрираните текстове са без никакъв източник. Прочее, в собствените масиви на всяка медиа текстовете без източник присъстват смущаващо забележимо. "Негативният рейтинг" съобщава за известни заболявания, като например самовнушението за по-висок професионализъм чрез самостоятелно достигане до информацията. Той обаче е знак и за възможността за манипулативно използване на информацията, толкова повече, че нито читателят, нито зрителят разчленява смислите на тези професионални компоненти.
Отсъствие трето. Относителното мълчание на българските институционални източници е твърде видимо, особено ако се разположи до голямата им словоохотливост в други периоди. И ако в същите тези други периоди отзивчивостта, с която някои медии се превръщат в "удължена ръка" на властните институции, е значим професионален проблем за медиите, то в случая става дума за информационен дефицит на институциите, инкасиран от медиите. В ситуация, в която обществеността естествено очаква повече - а и своевременни - изявления на представители на властта, тези изявления почти отсъстваха. Вместо българските държавници да говорят на българите за това, което се случва съвсем близо до западната граница, на българите много повече "говореха" например генералният секретар на НАТО Хавиер Солана и говорителят на НАТО Джейми Ший. Случаят с категоричното съобщение, че "няма паднала ракета край Трън", което два часа и половина след това се замени с "падналата край Трън ракета", е емблематичен за институционалния информационен дефицит.
Разбира се, нито дефицитът на институционално говорене, нито начинът на говорене са в основата на нагласата към операция "Решителна сила", изразена от медиите. В своята съвкупност регистрираните текстове разкриват фалшивостта на дилемата "Милошевич или НАТО". В половината от целия масив нагласата е неутрална, в 32% от текстовете тя е отрицателна, а в 18% - положителна, но това съвсем не означава, че отрицателната нагласа спрямо операцията на НАТО е подкрепа за Милошевич или пък отхвърляне на НАТО като перспектива за националната сигурност на България. Но ако по немалко показатели печатните и електронните медии имат симетрично поведение, то в изразената нагласа към операцията на НАТО те са асиметрични. В цялата съвкупност на печатните медии неутрална нагласа е регистрирана в 53% от текстовете, отрицателна - в 36%, а положителна - в 11 %. В електронните медии числата са съответно 43, 23 и 34, т.е. положителната нагласа е по-висока от отрицателната. В печатните медии се оформя повече гравитиране към негативна нагласа във вестниците "Дума", "Сега", "Монитор", "Пари" , а най-силно е изразена положителната нагласа към операцията на НАТО във вестниците "Стандарт" и "Демокрация". Във всички електронни медии положителната нагласа доминира над отрицателната при изразеното лидерство в одобрението на "Решителна сила" от Нова телевизия. И при едно изразително изключение - на телевизия "7 дни".
Погледнат по този начин, мониторингът потвърждава тенденции, които не само изследователят е забелязал. Но като че ли не е забележим източникът на негативна нагласа към операцията на НАТО в медии, които заявяват доминиращо положителна нагласа. Отговорът на този въпрос не е, както би могло да се очаква, в съпоставянето на различни възгледи, становища и мнения - макар че и това съществува. Но натрупванията на негативна нагласа имат за свой източник и много новинарски текстове. Усилията за конструиране на "учтив" и "коректен" език на войната, на максимална отдалеченост на думите от техните значения, ако се съди по резултатите от наблюдението, поне в първоначалния период на военната операция не се оказват ефективни. Колкото и разрушенията да са "деградирани цели", бомбите - силови пакети, ранените или загинали мирни граждани - странични щети при неизбежен риск...

Весела Табакова



Журналистически подходи

Фактите за войната в Югославия не са от отминала епоха, а историческият разказ се разгръща пред очите ни и ни засяга пряко, върху общия фон на "целия ужас и двусмислие на случващото се", ако цитираме Умберто Еко по повод на отразяването на войната в Персийския залив ("1. Да се мисли войната" в Пет морални есета, ЛИК, С. 1999, с.14).
В изследването журналистическото представяне е структурирано в пет части: новини, информация за предистория, съобщение на личност, журналистически коментар, експертен коментар. Подходът дава възможност да се сравняват информационното и аналитичното равнище, да се обособят и анализират вербалните събития, да се съпоставят журналистическите и експертните коментари.
Новините очаквано и предвидимо преобладават по количество в общия масив - те са почти 57% от него. Трябва обаче да се каже, че наличието на повече от обичайното на журналистически и експертни коментари по темата за войната променя съществено пропорциите и новината не е така генерално доминираща, както е при други теми.
Информацията за предисторията обединява текстове, изцяло посветени на предисторията на конфликта в Косово. През наблюдаваните 11 дни те са по-малко от 2% от целия масив.
Част от критиките към медиите имат основание тъкмо в пропуснатия бекграунд. Без да се връщаме по-назад, на практика беше пропусната цялата 1998 г., когато конфликтът можеше да бъде разположен в естествения му исторически, етнически, религиозен, социално-политически, културен контекст. Този пропуск обяснява и част от реакциите на медиите след 24 март т.г., защото осигури на някои вестници и електронни медии възможността по-лесно да се придържат към определена предпочитана от тях политическа линия.
Съпоставянето на журналистическото представяне с основната тема на текста показва, че най-много новини имат за тема политиката, а политиката най-често е тема именно на новините. Новините водят и при всички останали наблюдавани теми: военни аспекти, сигурност на България, икономика, бежанци, човешки интерес. На второ място по темата политика е журналистическият коментар, той заема втора позиция и по темите военни аспекти, бежанци и човешки интерес. Политиката и военните аспекти заемат в този ред първите две места при петте разновидности на журналистическото представяне.
Разпределено по медии, журналистическото представяне има следните по-характерни особености:
- най-много новини са намерили място на страниците на в. "24 часа" и на екрана на Нова телевизия;
- най-ниските стойности за новина са във в. "Монитор", в. "Новинар" и в. "Пари", а в електронните медии - в радиостанция "Свободна Европа" и БНТ;
- най-голямо внимание на предисторията на кризата е отделил в. "Стандарт", най-близо до него е в. "Труд", при електронните медии БНТ, Нова телевизия и телевизия "7 дни" имат еднакви стойности, при останалите медии стойностите са много по-ниски, а във в. "Пари" и "Дарик радио" няма регистрирани текстове, посветени на предисторията на кризата;
- най-голямо количество съобщения на личности (вербални събития) са се появили във в. "Стандарт", а най-малко са прозвучали по Нова телевизия и "Дарик радио";
- първенството при журналистическите коментари държат БНТ и радио "Свободна Европа", а на другия край на скалата са Нова телевизия и телевизия "7 дни";
- при експертните коментари води в. "Пари", следван от "Стандарт" и "Демокрация", следвани от "Монитор" и "Новинар", накрая остават БНР и телевизия "7 дни".
Прочитът на ключовите думи през журналистическото представяне води до констатацията, че медиите през наблюдавания период отразяват неконформисткото отношение на българското общество към кризата, както и че самите медии имат противоречиво, но немилитаристично поведение към войната.

Мария Нейкова



Печат и ефир - две послания?

Твърде възможно е по много основни съвременни теми обобщените послания на печатната и електронната медиа в България да се разминават - дори драстично. Изследването на медиите по темата "войната в Югославия" по особено интересен начин навежда на тази мисъл.
Казвам интересен, защото в регистрираните по множество показатели почерци на двата типа медии се забелязват предимно сходства: в съотношението на обеми, на информация и коментар, в характеристики на събитийните поводи и местата на събитията, в източници, в контекстуализации... И при вестниците, и при електронните медии преобладават текстовете, които по общото си звучене не съдържат оценки за войната в Югославия. Когато обаче се вгледаме в числата, отбелязващи оценъчните спрямо ударите на НАТО текстове, ясно се забелязва отлика: печатната медиа като цяло се оказва прилежен изразител на съществуващите обществени нагласи - неодобрението доминира. Сумираното електронно послание съдържа предимно одобрение към ударите на НАТО в синхрон с официалната политическа линия.
Какъв е приносът на отделните изследвани електронни медии в лансирането на позитивно отношение към ударите?
Погледнато количествено, фаворит е Нова телевизия. В същото време позитивна нагласа към ударите на НАТО носят само една трета от всички излъчени по темата текстове, а числено превъзходство имат неутралните.
БНТ е във втора позиция по количество на одобрителните спрямо ударите текстове. Те са близо половината от всички излъчени и надхвърлят по брой т.нар. неутрални информации. Това обяснява защо предпочетеното от БНТ внушение бе забелязано от мнозина.
В трета позиция от гледна точка на количеството е Радио "Свободна Европа". Посланията, които одобряват ударите, гонят по брой неутралните (но не ги превишават) и са близо два пъти повече от неодобряващите.
Четвъртата позиция по броя на одобрителните спрямо ударите текстове споделят БНР и "Дарик радио". И двете радиостанции имат пропорции, много близки до тези на "Свободна Европа". При "Дарик радио" текстовете, съдържащи неодобрение към ударите, са малко повече, отколкото при БНР.
Телевизия "7 дни" единствена сред изследваните електронни медии видимо дава предимство на неодобрението към ударите на НАТО - този тип текстове са над три пъти повече от съдържащите одобрение. Въпреки това неутралните текстове доминират.
Неоригинално, но най-вече непродуктивно е обяснението, че българските електронни медии са по различен начин подвластни на държавата - не защото не е вярно. Струва си да се потърсят поне няколко от онези трудно уловими оценъчности, които дават възможност на електронната медиа да се отдели по внушение от печатната при приблизително равни "видими" (и регистрирани) данни.
Възможно обяснение за отликите между печатната и електронната медиа в обобщената оценка за войната върви по линията на звука и образа, въвеждани в съюз със словото (с предимство регистрирано в проведения мониторинг)? Числата показват, че в илюстрациите си вестниците по-често поставят акцент върху човешките сюжети и по-малко върху военните, докато в първите десет дни от войната електронните медии правят точно обратното. В началото на войната българските електронни медии се олюляват между стила "Пустинна буря" (лансиран от определени социални актьори) и необходимостта да артикулират голямото съобщение на Югославската война: "Няма война без страдание".
Един от малкото пунктове, в които подходите на печатната и електронната медиа се разминават, е показателят "главни действащи лица в комуникативните единици". При вестниците главно действащо лице най-често са международните организации, сред тях най-често НАТО. При електронните медии рейтинга водят изпълнителните власти - чужди и българска. Дали процентът на одобрение към ударите в Югославия в електронното послание се качва от по-честото актьорско присъствие на овластени български и чужди политици? Или пък от по-рядката поява на НАТО като актьор? Впрочем - и от едното, и от другото. Можем да се питаме каква част от внушенията, които се опитваме да уловим, се пада на самото телесно (в електронната медиа) присъствие на политици и военни - непоколебимост, ентусиазъм и патетика, които изглеждат съвсем иначе "на хартия"?
Всъщност какво ли могат социалните актьори без съавторството на журналисти?


Снежана Попова