Кратък сюжет
за телевизия

Завръзка

- Г-н Лозанов, бихте ли коментирали продължението на скандала в "Екип 4", след като преди ден водещата Светла Петрова даде оценка на отразяването му в пресата, както и на "алкохолното опиянение" на проф. Пантев?

- НСРТ разгледа случая и единодушно реши, че няма нарушение на Закона за радио и телевизия. Ако излезем от институционалния дебат, някои от колегите в медийния съвет смятат, че има противоречие между ролята на арбитър и ролята на играч на програмата. В българската практика такова смесване съществува и няма правни основания, заради които такова поведение може да бъде санкционирано. Медиата сама трябва да реши как да действа в такива случаи.
С риск да подменя институционалната позиция на съвета с лично мнение, ще кажа, че за мен случаят "Петрова - Пантев" не е нито скандален, нито казус. Защото поведението на Светла Петрова е продължение на нейната журналистическа позиция още от радиото, т.е. за мен не е неочаквано. Тя е "хард" журналист, което в случая означава, че застава на една предварително заета позиция и я отстоява, ако ще и бомби да падат. Това е въпрос на личен избор на журналиста и никой не може да го санкционира. Друг е въпросът, че такава индивидуална позиция, която преповтаря официалната, настройва аудиторията подозрително. Нагласата към журналистиката е да предлага критически гледни точки към социалния свят, там е нейната сила. Преработването на гледната точка на властта в лична заплашва журналиста да звучи пропагандно. Светла Петрова в съвременната медийна ситуация е журналист от "официален тип", ако мога така да се изразя, каквито има във всички страни и времена.

- Този тип журналистика не нарушава ли принципа на баланс в работата на медиите?

- Не. Балансът в медиите се "мери" по други показатели. Разбира се, за мен като даскал по журналистика е по-нормално водещият да застане на неутрална позиция, за да даде възможност на поканените да изкажат своите.
От друга страна, няма скандал и в поведението на проф. Пантев. У нас има един наследен схематизъм в очакванията към екранното поведение на събеседника. Професорът е ексцентрик и е напълно нормално да пренася стила си и на екрана. В култури като френската или руската например ексцентризмът в медийните изяви е традиционен. Ние имаме плахо, стерилно отношение към медиата, в която се влиза на пръсти и се говорят премерени неща. Според мен експресивният тип поведение е по-комуникативен, защото сгъстява посланието и го побира в малко време. Считам, че ако диалогът в българските медии счупи поведенческите клишета, ще стане по-продуктивен.

(Из интервю на Мариана Първанова
с Георги Лозанов,
в. "Новинар", 29 април 1999 г.)





Кулминация

До г-н Александър Томов
председател на Националния съвет
за радио и телевизия

Протест

от Светла Петрова,
програмен директор на БНТ
и водеща на предаването "Екип 4"

Уважаеми дами и господа,
Решително възразявам срещу активното участие на членове на НСРТ в разпространението на манипулативни, изцяло неверни квалификации за предаването "Екип 4", излъчено на 20 април 1999 година.
Отговорно заявявам, че нито за момент в процеса на предаването не съм "изпуснала нервите си" и не съм нарушила професионалните принципи и добрия тон. Ако все пак имаше нещо скандално в случая, то бе провокативното и небалансирано поведение на недотам трезвия проф. Андрей Пантев. В този смисъл съучастието ви в лансирането на твърденията, че съм се скарала с професора, означават или че не сте гледали предаването и приемате "на довери" (което смятам за недопустимо) преднамерено лъжливите формулировки на партийно обвързани вестници, или че се солидаризирате с цялата нездрава кампания, която с завихри около споменатия брой на "Екип 4".
Намирам също така за крайно некоректни квалификациите и внушенията за журналистическата ми работа, направени от члена на НСРТ доц. Георги Лозанов в броя на в. "Новинар" от 29 април т.г. Най-малкото е странно за човек, който се титулува медиен експерт, да категоризира по такъв произволен и манипулативен начин журналистите. Ако на г-н Лозанов му харесват обтекаемите и "нищо неказващи" представители на бранша, това е проблем на неговите лични вкусове, но експонирайки ги публично, той ангажира, в конкретния случай и злепоставя, институцията, която представлява.
Когато се тиражират толкова категорични оценки за някого или нещо, най-малкото те трябва да бъдат аргументирани. Какви са аргументите на г-н Лозанов за мнението му, че съм "журналист от официален тип"? Дори ако вземем нашумялото предаване, всички въпроси към професор Андрей Пантев следваха от негови предходни твърдения. Или и за доцент Лозанов няма геноцид в съседна Сърбия, пропагандната машина на диктаторския режим там не промива мозъци и е приемливо да се появяваш в националния ефир в такова състояние? Колкото до натовските ракети, до които заради неадекватното поведение на професора изобщо не можахме да стигнем, в мои въпроси в предишни предавания и в коментара ми по случая "Пантев" добре пролича, че не ги приемам като средство за решаването на който и да е световен проблем в края на ХХ век. Това как кореспондира с официалната позиция?
Още по-трудно г-н Лозанов би открил доказателства за непрецизираните си твърдения в професионалната ми практика до скандалния не по моя вина случай с полупияния професор. "Журналистите от официален тип" по правило са такива при всички видове власти и управления. Би ли се осмелил господин доцентът да заяви, че съм била резоньорка на Виденовото управление, например? Каква услужливост и сервилност към сегашните управляващи имаше в телевизионните ми интервюта с министър-председателя Иван Костов, заместника му Александър Божков и всички други представители на държавната администрация, гостували при мен на "Екип 4"?
Може би е вредно за здравето да се гледа телевизия, каквото (от негови изявления пред медиите) знаем, е убеждението на доцент Лозанов, но елементарната коректност изисква, като оценяваш някого професионално, поне да си запознат с продукцията му.
Учудващи са и намеците на г-жа Светлана Божилова, че според "европейското медийно законодателство" програмният директор не може да води предаване. Добрите познавачи на медийната материя знаят, че "европейско медийно законодателство" няма.
Има общи принципи, които следва медийното законодателство във всяка отделна страна. В същото време съществуват и сериозни различия в медийната уредба в европейските държави.
По конкретния въпрос в европейската и световна практика могат да се намерят по-скоро примери за обратното - ръководители на една или друга структура водят най-престижните предавания в съответните телевизии, включително и обществени.
Натрупването на всички тези факти навежда на мисълта, че някои от членовете на НСРТ водят целенасочена политика за компрометиране на новото ръководство на БНТ и за дестабилизация на медиата, която и без друго поехме в изключително тежко състояние.
И тъй като по мое сведение повечето от членовете на НСРТ не са гледали предаването, изпращам ви касета с негов запис.

Светла Петрова
29 април 1999 година




Развръзка

До председателя на НСРТ
г-н Александър Томов

Доклад

от доц. Георги Лозанов,
член на НСРТ

Относно: Протеста на г-жа Светла Петрова,
програмен директор на БНТ

Уважаеми г-н председател,
1. Пиша този доклад от уважение към журналистическата колегия, което не ми позволява да отмина с пренебрежително мълчание критики на нейни представители, отнасящи се до мои мнения и позиции, а за да върна на "местата им" тези мнения и позиции, които в "протеста" на г-жа Петрова са тенденциозно "изместени".
2. На заседание на съвета и в цитираното интервю от г-жа Петрова защитих разбирането, че в диалога й с проф. Пантев няма нарушение на ЗРТ и в този смисъл той не ангажира институционално НСРТ. Заедно с това пищните реакции тъкмо на журналистическата колегия, в които дейно се намеси и самата г-жа Петрова, включително и с монолог по темата в "Екип 4", показват, че случаят активира важни за развитието на медиите професионални дебати. Струва ми се, че членовете на НСРТ нямат право да отказват участие в тях, доколкото по закон имат пряк ангажимент към регулацията на електронните медии в страната. Толкова повече това се отнася за мен, тъй като присъствам в съвета "по силата" на експертните ми занимания с проблематиката. И толкова повече, че тези дебати се водят в момент, когато поведението на обществените медиатори се проектира пряко върху бъдещето на България.
3. В цитираното интервю дадох две характеристики на професионалния "формат" на г-жа Петрова - "хард журналист" и "журналист от официален тип". Не мисля, че институционалният дух на настоящия доклад позволява да ги аргументирам тук експертно, а и съм уверен, че те са видими с невъоръжено око. По-същественото е, че в интервюто си ги въведох като въпрос на личен избор и стил, който никой не може да санкционира, а не като негативна оценка, като проява на "услужливост и сервилност", каквито г-жа Петрова сама си приписва. Още по-малко пък съм твърдял, че тя при "всички власти и управления" е заемала една и съща професионална позиция. Мисля, че последователно защитавам либералното отношение към медиите, което предполага разбиране към всякакъв вид журналистически почерци и приоритетно цени единствено разнообразието им. В този смисъл намирам вменената ми симпатия към "обтекаеми и нищо не казващи" представители на бранша за спекулативно "изместване" на думите ми. И то е най-малкото.
4. Далеч по-голяма спекулация е обвинението, че като характеризирам по някакъв начин професионалното поведение на г-жа Петрова, водя "целенасочена политика за компрометиране на новото ръководство на БНТ и за дестабилизация на медиата". Като оставям настрана, че не друг, а именно г-жа Петрова смесва ролята си на водещ с ролята си на член на новото ръководство на БНТ, считам, че "компрометиращи" и "дестабилизиращи" за медиата биха били само изказвания на членове на НСРТ в разрез с професионалната им съвест. По логиката: мир да има, защото телевизията и без това е в "тежко положение".
5. Най-голямата спекулация, разбира се, е политическа. Препращането на моя коментар към "преднамерено лъжливите формулировки на партийно обвързани вестници", както и атаката му с риторически въпроси, взимащи страна в обществения дебат около войната в Югославия, се опитва да ме "дари" с политическа позиция, каквато никъде не съм защитавал. Който се интересува от нея, е могъл да я чуе в други интервюта на други теми. Когато някой влезе в един професионален разговор за медии с политически подмятания, лично аз излизам от него. Преди това обаче искам да потвърдя, че не се "титулувам" медиен експерт, защото това не е титла, а съм медиен експерт, защото се стремя да анализирам медиите независимо от политическите съдържания, които пренасят.

Георги Лозанов