НАТО се самоуби
в Югославия
Някой още да не е научил, че Слободан Милошевич в действителност се казва Адолф Пол Пот Хюсеин? Че племето му по генетична повеля се упражнява в геноцид, че изгребва с лъжица очите на жертвите си и че пече на скара бебета, прясно изкормени от утробата на майка си, след което играе футбол с човешки глави по поляните на Косово? Последното с пречупен блясък в очите си ни разказа сам министрът на войната хер Рудолф Шарпинг, социалдемократ. Рече и повтори.
О, НАТО. Ти си истината. Ти си силата. Ти си законът. Ето защо му срини мостовете на това генетически увредено племе, за да не шета насам-натам през реки и оврази и да се чисти етнически, взриви му тецовете, че да си стои на тъмно, да трепери на зима и да си вари кафо на стари вестници, скъсай му водопроводите, че да пие дунавска вода с нефт, разтрелвай му влаковете и автобусите, избивай го колатерално с касетни бомби и го запрати обратно в XIX век, където му е мястото. Докога ще ни югославяничи. Докога ще ни суверенитетничи. И при това за срам на съседите си досега дори молба да не подаде за членство в Алианса.
Алианса? По времето на Атлантическия пакт и Варшавския договор, когато цареше мир, "Алианс" наричахме само едно вечерно заведение за изучаване на френски. Аlliance Francaise се казваше. Ала новият езиков регламент е оправдан и идва навреме. Не само защото пактът на име НАТО трепереше над стабилността и териториалната цялост на Югославия. Той освен това изрично се беше обрекъл само на отбраната на членовете си, в устава си строго забраняваше воденето на нападателна война "оut of area", още по-строго забраняваше на генералите си да се впускат в политически умувания и стратегии, а преди всичко картите му бяха наред, и никога нямаше да допусне, някой двоен агент коварно да му закодира в ракети като цел адреса на китайското посолство в Белград. Така че не е изключено България един ден да я приемат в Алианса. Ако не държавата, поне въздушното й пространство. В НАТО обаче България няма да влезе. Не може. НАТО при неизяснени обстоятелства се самоуби на 24 март в Югославия малко преди да навърши 50 години.

Жерминал Чивиков