Излезе петият пореден брой на алманаха за изкуство Et cetera. Личностите, на които редакорът съставител Майя Праматарова е спряла вниманието си в тазгодишното издание са Райна Кабаиванска, Йован Чирилов, Ралф Колтай и Александър Калягин. Отново са спазени основните принципи на алманаха, представящ хора с утвърдени имена в света на изкуството. Той се списва за широката публика, но същевременно от необичайни, понякога изненадващи и за специалистите гледни точки; в него винаги има и българско присъствие - в случая Райна Кабаиванска (след художничката Вера Недкова, композитора Константин Илиев и дирегента Емил Чакъров в миналите броеве); работи се с лични архиви; издирват се хора, които лично или професионално са свързани с въпросния човек на изкуството, така че те да могат да споделят свои собствени спомени, мнения, впечатления; никога не се пропуска и "българската връзка", ако има такава. Тази отвореност на алманаха към щастливия случай и съзнателното избягване на досадна изчерпателност в представянията балансира леко приповдигнатия, някак си "възпитан" тон, с който се пише за великите, премахва от него поучителния характер на образователно четиво.
Освен с традиционните автографи, давани специално за "Et cetera", броят може да се гордее пред специалистите и запалените почитатели на представените личности с непубликуваните досега и в Югославия снимки на дългогодишния селекционер на БИТЕФ Йован Чирилов с Джон Кейдж, Жан-Пол Сартър, Иво Андрич; с факсимилета на писмото на Караян до Райна Кабаиванска и на резцензии от чуждия печат от зората на кариерата й; с едно писмо-лабиринт на Робърт Уилсън, в което "разказва" за Чирилов; с материалите от ретроспективната избожба на Колтай, световноизвестния сценограф, белязъл развитието на съвременния британски театър.
Читателят не само може да научи за изявите на една оперна дива в киното (специалното интервю на Елжана Попова с Тонино Валери, сценарист и режисьор на "Ясен ден ще дойде..." с участието на Райна Кабаиванска), за разликите във вкусовете на публиката и мястото на рекламните стратегии в операта в различните страни, но също и любопитни подробности за това как в Белград се прави фестивал за нетрадиционни театрални форми, как се лъжат участниците само и само за да дойдат, как мастити театрали реагират на експеримента и защо после хамелеонски променят мнението си. Може да се научи за първото участие на Джулиан Бек и Джудит Малина в БИТЕФ през 1967 г., за първата частна югославска книжарница от 1986 г. в сградата на Югославския драматичен театър, изгоряла после заедно с театъра; за това какво може да прави един театрал по време на война (текст на Чирилов от 1992 г.); за това как в днешна Русия се основава театър. За мен лично "гвоздеят" на броя е интервюто на Анна Карабинска (редовен сътрудник и представител на "Et cetera" в Лондон) с Ралф Колтай. Разбирането му за мотивацията на сценографското решение от текста, а не самоцелно от визуалната интерпретация или пространството; за неилюстративността; за атмосферата, която се създава от материала (не от конструкцията) са все неща, които не е излишно да се припомнят постоянно. Любопитни са и впечатленията му от Народния театър ("много красив", "сградата наистина е забележителна") и от работата му в него като гост-художник на "Отело", сезон 1968-69 г. От "Еt cetera" читателят може не само да разбере как англичаните смятат, че е редно да си изкарват парите, но че по съветско време Александър Калягин е ходил по мазета и складове за стока и че са му намирали "саламите или ботушите" само защото на продавачите и управителите им било "приятно, че при тях е слязъл популярен артист". Чрез снимките може да надникне в интериора на сегашен московски частен театър; може да се разбере нещо за парите на сценографите в Англия и за политиката на Тони Блеър и "подозрителността" на държавата към изкуството. Могат да се разберат и много други неща. Както се казва etc.

Ирина Илиева