Българска пиеса
се играе в Лондон

Лондонският театър "Гейт" постави пиесата на Христо БойчевПолковникът птица.
Пиесата влезе в класацията Топ 10 на престижното списание Time Aut.
Публикуваме части от отзиви в британската преса за този успехна българския театър.


Стратегии на лудостта

Във време, когато трагедията ескалира на Балканите, поставянето на комедия на абсурда от региона може да изглежда странно. Но пиесата "Полковникът птица" на българския автор Христо Бойчев, която преди две години спечели Световната награда в Международния конкурс на Британския съвет за нова драматургия, е необикновена: тя е политизиран, балкански полет над кукувичето гнездо, който преобразява всички наши конвенционални дефиниции за лудостта и нормалността...
Пиесата на Бойчев явно предшества настоящите събития в Косово. В нея е заложена идеята, че целият регион е източник на неразрешими конфликти, които или се пренебрегват, или се разбират погрешно от широката Европейска общност ("Те просто не правят разлика между балканските държави"). Но в един по-глобален план пиесата припомня вечни истини. Всяко общество, подсказва авторът, се ръководи от правила, на които единствено лудите не са подвластни. Но какво ще стане, ако се окаже, че същите тези правила не се основават на здравия разум? Героите на Бойчев се обличат като войници, маршируват, отдават чест и се подчиняват на фанатичната дисциплина, наложена им от техния полковник, и тогава някой подхвърля: "Сега сме съвсем като луди."
Сатира и състрадание умело се преплитат в пиесата на Бойчев. Сатирата е насочена към военната строгост и приписваната й нормалност, а състраданието доминира отношението към групата неизлечими оптимисти, мечтаещи за европейско признание, които общуват с външния свят чрез прелетни птици. Постановката на Рупърт Гуулд, която избягва характерния за шейсетте години сантиментален подход към лудостта, съумява да провокира у зрителя вярната доза спонтанен, нервен смях. Трябва да се отбележи, че превъплъщението на Деймиън Майърскоу в ролята на фанатизирания полковник е безупречно. Джон Маркес играе слабохарактерния ром, а Джонатан Арис - пристрастения към морфина психиатър.
Но пиесата на Бойчев е многопластова и човешка най-вече с това, че преобразяването на душевно болните служи като метафора, с която едновременно се отправя критика към конформизма на обществото и се утвърждава идеализмът на мечтателя.

"Гардиън", 10 април 1999
Майкъл Билингтън


Ключът към политическата лудост

Както пише Джереми Кингстън, една пиеса, чието действие се развива на сръбската граница, и в която прелитат НАТО-вски самолети, на път към бомбени удари в изпълнение на бойната си мисия, не може да бъде обвинена в липса на актуалност. В конкретния случай, военните цели се намират в Босна, но тъй като в балканската история деспотизмът и кръвопролитията са в постоянна надпревара за надмощие, за зрителя не е изненада откритието, че действието в пиесата се развива в двехилядната година. Тази година - Косово, следващата година - Македония. Въртележката на смъртта понякога се завърта по-бързо, но никога не спира неумолимия си ход.
Христо Бойчев е от България - една мирна за момента държава, и макар войната у съседите да оказва огромно влияние върху героите в пиесата, военните действия остават някак далеч, извън сценичното пространство...
В пиесата НАТО се възприема като всевластен бог, което е явно алегория на източноевропейския копнеж по присъединяване към парада. Бойчев не разглежда и не анализира проблема за лудостта (настоящият сезон на Театър "Гейт" протича под мотото "Идиотите"), освен ако желанието за присъединяване към Запада не се интерпретира като тревожен симптом. Във връзка с това хаотичното поведение на лудите в началото на пиесата представлява известно изпитание за зрителя.
В момента, в който лудостта бива канализирана в Лилипутска амбиция, постановката на Рупърт Гуулд впечатлява със своята хомогенност. Сцените, в които героите се опитват да уловят птиците, са вълнуващи и раздвижени - актьорите се притискат един в друг и се огъват назад в синхрон, докато ятата прелитат над главите ми. Бързата бурна музика на Адам Корк също раздвижва адреналина в кръвта. И макар героите да са до голяма степен двуизмерни, актьорското изпълнение е силно. А финалната сцена на площада пред Страсбургската катедрала произвежда неочакван и впечатляващ сатиричен ефект.

"Таймс", 9 април 1999



Смях на Балканите

Войната в Косово придава на иначе разпокъсаната сатира, от унгарския (??? - б. р.) автор Христо Бойчев, взела на прицел политиката на Балканите, актуална острота, която иначе може би й липсва. "Полковникът птица" е комедия на абсурда... Ситуацията е смешна и забавна, тя майсторски е пресъздадена от режисьора Рупърт Гуулд и преводачката Джудит Спространова, но целите на сатирата на Бойчев изглеждат смущаващо мъгляви.
Разбира се, това впечатление може да е продиктувано и от моето невежество по отношение на ситуацията в България. Както казва един от лудите на Бойчев, когато британски самолети доставят на него и на неговите спътници хуманитарна пратка на ООН, предназначена за Косово: "Те не ни различават. За тях всичко е Балкани".
Една и съща лудница, но с различни луди. Това, изглежда, е мнението на Бойчев относно всички форми на държавно управление на Балканите. Отношението на автора към ефективността на западните миротворци е също така цинично. Невротизираната проститутка е убедена, че натовските войници са импотентни.
Бивш инженер, по-късно потърсил реализация в театъра, Бойчев прави леко несръчни препратки към Шекспир и Брехт; но "Полковникът птица", макар и пиеса необременена от съображения за драматична коректност, е изпълнена с ярка, брутална енергия.
Рупърт Гуулд съумява да извлече впечатляващо маниакални изпълнения от своите актьори. Джонатан Арис е убедително измамен в превъплъщението си на мним доктор, Деймиън Майърскоу е силно авторитарен като Полковника, а наскоро завършилите театрална академия Тобайъс Мензлес и Дани Бабингтон са изненадващо затрогващи в ролите на глухия актьор и на вманиачения на тема ръст "Малкия". Сценографията на Тим Шортъл е шедьовър на изобретателността и умело пресъздава изкривената логика и натрапчивите сенки на един кошмар. Крайните цели на авторовата сатира остават неясни, но цялостната атмосфера на маниакален абсурд заслужава внимание.

"Ивнинг стандарт", 7 април 1999
Ник Къртис



Свежа логика в лудницата

Деликатната комедия на Христо Бойчев е на тема Балкани (което не е чудно, като се има предвид, че авторът е българин) и по тази причина е може би заплашително актуална. Подобни опасения, обаче, са неоправдани: "Полковникът птица" предлага косвен, а не директен коментар относно междуособните балкански нрави. Освен това постановката на Рупърт Гуулд е изключително сполучлива и в крайна сметка напълно обезоръжаваща.
Пиесата ни пренася (струва ми се) в сръбска лудница, намираща се в изоставен манастир, разположен на отдалечен хълм...
Всеки един от душевно болните страда от неговата си заблуда или мания...
Преводът на Джудит Спространова тече гладко и свободно, английският текст звучи така естествено, че героите се доближават до комични английски стереотипни персонажи, симпатично смахнати в духа на свежата логика на сатиричните комедии "Ийлинг". В първо действие Бойчев ни представя героите си, без да очертава конкретен сюжет и човек може само да си представя как би изглеждала пиесата в изпълнение на колоритни балкански актьори. Оригиналният текст вероятно е писан за конкретни, характерни изпълнители, чиито превъплъщения значително биха изменили цялостното внушение.
Във второ действие, обаче, сюжетът майсторски се оформя и актьорската игра се развихря...
А от момента, когато по една щастлива случайност при болните попада хуманитарна пратка с военни униформи на ООН, режисьорските решения на Гуулд впечатляват със силата на комедийното си въображение и сценичната си хореография - като пантомима се разиграват колективният лов на птици, безвизовото преминаване на границите и всичко останало. Сценичната музика на Адам Корк, която напомня за Прокофиев, е едно от големите достойнства на постановката; тя допълва и засилва внушението на всяка отделна сцена, като в същото време запазва неподправената си бруталност. Изключително сполучлива е и сценографията на Тим Шортъл, която е фокусирана около един счупен кръст. В такива именно спектакли е силата на театър "Гейт", за което ние сме му постоянно признателни.
Постановката е реализирана със съдействието на Британския съвет в София и Българското посолство.

"Файненшъл таймс", 13 април 1999
Дейвид Мъри

Превела
Боряна Пеевска