Косово, Косова
Балканите, изглежда, са свикнали на лесни войни. Ей го неприятелят отсреща, стреляй срещу му и много-много не го мисли. Само "мъртвият не ни е враг".
Войната в Югославия обаче обърка тия ясни представи. Дотам, че и самите "формировчици" на общественото мнение - медиите, изпаднаха в глухо неразбиране. Кой крив, кой прав - пълна мъгла.
Някои му намериха колая - ориентираха се по управляващите. Пред професионалната коректност предпочетоха наемническата. Равнисът най-ярко и без задръжки демонстрира водещата на "Екип 4" Светла Петрова. "Ракийката и салатката" са лошият "цивилизационен избор", добрият са ракетите "ХАРМ" и убитите журналисти и дипломати: който не е с нас, е против нас. И го отнесе абсолютно невинният професор Андрей Пантев.
Само че войната на НАТО срещу Белград е сложна реалия и налага, изисква, вопие да бъде мислена сложно. Най-малкото поради това, че ние тук сме в доста сериозно неведение за коя провинция все пак се води тя - Косово ли, Косова ли; сърбите й приписват среден род, албанците - женски: да се чудиш и маеш как да се оправиш в тази граматическа неразбория. Последната (дай Боже!) война на ХХ век е като Кантова антиномия: светът е едновременно краен и безкраен, тя е едновременно справедлива и несправедлива. Да изберем категорично за правилна която и да е от двете позиции, значи да изпаднем в догматизъм и скудоумие и точно журналистите са, които трябва непрекъснато, постоянно, при всеки попаднал им сгоден случай да ни светват, изтъкват, подчертават, напомнят, предупреждават, отрезвяват за доста сложната и противоречива действителност на запад от нас.
БНТ, пролича си, има съзнание за тази своя отговорност. Повторението на документалния филм на Елена Йончева "Гранична линия" в едно добро телевизионно време, "грижовните" анонси той да достигне до зрителя говорят, че на "Сан Стефано" 29 вече не толкова профанистки еднозначно възприемат и оценяват събитията в съседна Югославия. Защото "Гранична линия" показва точно и непредубедено, че никой в Косово/Косова не притежава 100-процентната правота, че албанският възторг от натовските удари, ако не бъде навреме охладен, може да връхлети със страшна сила и съвсем невинни държавици като Македония например. Тв документът с хладнокръвен репортерски скалпел дисекцира опасната тенденция на поредния балкански национализъм, който в своя ентусиазъм след време може така да халоса полуострова, че искри да му светнат пред очите. Филм, който посочи без предварителни нагласи, предразсъдъци, установки, че мъката е не само при огромната маса хора, принудени да напуснат дом, имот, удобства, но и при действените и енергични младежи, стичащи се от къде ли не с мисъл за битки и смърт по призива на една полутерористична/полукриминална организация. Трагедията, особено на Балканите, произхожда от заслепението на общността.
Точно в това свое взиране в слепотата "Гранична линия" беше сложен и поради туй справедлив филм. Той не налагаше мнения, не натрапваше позиции, не си присвояваше истината. Той просто честно и почтено показваше каквото беше видял, чул, попитал. Един верен филм, знаещ "граничната линия" между добрата и обслужващата журналистика, между коректността към аудиторията и коректността към работодателя. И стриктно внимаващ да не я прескочи.

Митко Новков