Лиляна Русева завършва илюстрация при проф. Илия Бешков. Само веднъж участва с графика в обща художествена изложба. Нейна артистична съдба става живописта. Последната й самостоятелна изложба в столицата е била преди 20 години. Този факт обаче не е някаква преднамерена поза, а по-скоро израз на деликатността на характера й. Нейните творби, независимо от конкретния сюжет или от жанровата им определеност, са подчинени на интелектуалния психологизъм, който е еднакво изразителен и в типизацията на образите, и в често използвания сребрист колорит с преобладаващи студени нюанси. Именно в тези посоки се утвърждава през годините личният почерк на художничката.
Когато споменавам нейното име, в образната ми памет се появяват поредица от голи тела, чиито елегантни силуети са обвити от неоромантична тъга. Тази жанрова серия датира още от началото на 70-те години, когато възгледът за тенденциите в съвременното изкуство не е бил особено благосклонен към подобни композиции, смятани за нетипични по отношение на реализма в духа на социалистическата естетика. За Лиляна Русева голите женски тела не са самоцелен пластичен проблем, тъй като обикновено те са в интериор или дори в още по-сложна композиционна връзка с разкриващ се през затворен прозорец градски пейзаж. Ако анализираме семантичните им връзки със заобикалящата ги среда, бихме открили метафорична трактовка на проблема за отчуждението в големия град.
В живописната галерия на художничката много рядко се появяват мъжки образи. Навярно с малцина тя влиза в задълбочен духовен диалог. Но ако този диалог се получи, тогава и пластичният резултат е забележителен - имам предвид показания на настоящата изложба портрет на писателя Йордан Радичков, който впрочем през последните години бе рисуван от мнозина майстори. Лиляна Русева не е създала просто портрет, а разгърната композиция. Подобни качества носят още два портрета в експозицията - този на художничката Веса Василева и на дъщерята на художничката Ралица.
Няколко от представените пейзажи са от "вечния" Париж, където Лиляна Русева рисува няколко месеца през 1987 г. Графично изведени в детайлите, те носят непосредствеността на всекидневната монотонност. Това, с което привличат вниманието ни, е уловеният човешки мащаб в тях - въпреки фактическото отсъствие на човешки фигури. Още една типична за стила на художничката серия - без естетска претенциозност, умозрителна патетика и тематичен фалш. Лиляна Русева работи в стила... на Лиляна Русева.

Весела Христова-Радоева