Бездарен клонинг
на Ървин Уелш

Ако сте фен на писателя Ървин Уелш и харесвате филма "Трейнспотинг", трябва да сте наясно: "Есид Хаус" не е вашето кино. Нищо, че и този филм е по Уелш. Нищо, че той самият е автор на сценария (докато сценарист на "Трейнспотинг" бе Джон Ходж) и лично се появява на екрана. Нищо, че и тук са застъпени любимите му теми: дрога, алкохол, футбол, рейв, любов, секс, нежност, насилие, смърт... Нищо, че пак присъства онази алхимична смес от безнадеждност и оптимизъм, болка и смях, която лашка чувствата от крайност в крайност. Сместа и всичко останало присъстват, но в тях има толкова живот, колкото у бездиханно тяло в ковчег. Емоцията е аут, (анти)философията на аутсайдера - също.
Филмът на режисьора дебютант Пол Макгигън е по три новели на Уелш от книгата му "Есид Хаус" - "Случаят Грантън стар", "Леко докосване" и "Есид Хаус". Едноименната новела по принцип не е сред най-доброто, създадено от Уелш. Другите две, особено "Случаят Грантън стар", са качествени. Не се издигат до нивото на "Трейнспотинг" или новелата "Непобедимите" от "Екстази", но и те са пронизани от трагикомичния дух на Уелш и уникалното му разказваческо умение, превърнали го в икона за милиони. Добре, но да седнеш с питие в ръка и да си ги четеш. Защото онова, което гледаш на екрана, няма нищо общо с този Уелш, когото ти цениш. Уж историите вървят едно към едно, уж диалогът е същият, обаче...
Авторите на "Трейнспотинг" не бяха сто на сто верни на написаното от Уелш, подходиха избирателно, но уловиха главното в прозата му и го разкриха пълноценно в своя филм. Там натурализмът елегантно преливаше в сюрреализъм, безсмислените брътвежи - във вълнуваща музика, музиката - в транс. И бушуваха страсти.
Докато в "Есид Хаус" лъщи отчаяна безпомощност - анемична режисура, самодейно актьорстване, безпросветен буквализъм. Все едно, че зубър без фантазия чете превъзходна литература, която, излизаща от мрънкащите му джуки, губи цялата си сила. И вече няма значение дали ти поднасят екстра слова или бъканите с правописни грешки сметки от омазнения тефтер на бакалина.
Тъжното е, че сценаристът Уелш участва в екранното убийство на писателя Уелш. И какво? Няма го сега ужасно талантливото единбургско копеле, поклонник на черната бира, тежката дрога, футболния тим "Хибс" и нещата в живота, дето ти преобръщат сърцето. На мястото му се е кльофнал някакъв бездарен клонинг. И си проси да му отпереш един як шут в хилавия, пръкнал се в лабораторни условия дирник. Така, както биха сторили истинските герои на Уелш.

Борислав Колев















От пръв
поглед