Радиопарламентът
Когато навремето започнали директните излъчвания на театрални и оперни постановки по Българското радио, възникнал проблемът с правилното им разбиране. Някой влиза през прозореца, счупвайки стъклото, и оттам се завърта цялата интрига - това се вижда с очите, но трябва да се обясни на ушите. Затова имало специален човек, който преразказвал на радиослушателите какво точно става на сцената. По-късно медиата адаптирала част от театъра към себе си и се появил радиотеатърът, но пък изчезнал разяснителят. Вече нямало нужда от него.
В природата обаче нищо не се губи. И въпреки "свръхразвитието" на човешкия интелект и фантазия, се оказва, че нуждата от визуализиране в радиото не е изчезнала. Това се отнася не само за репортажите, които предполагат някакъв "преразказ по картинка", но и за по-дългите радиоформи. Като преките излъчвания от парламента, например. Аналогията с театъра в случая е уместна, а не е единствено клише. Както и драматичното, така и политическото изкуство са независими от медиата, но минали "през" нея придобиват друг характер. Парламентарната дискусия, предавана по БНТ и БНР, цели не само споделяне на взимането на дадено политическо решение, но и медийна зрелищност за публиката. Телевизията може да го прави чрез тънкостите на операторството, докато радиото е принудено да се върне към изпитания метод на разяснителя.
Парламентарните репортери на "Хоризонт" се занимават с тази обяснителна работа. Задачата им е по-трудна от тази на театралните им предходници, които не са имали изкушението да проявяват пристрастие. Там главните и второстепенните герои са били ясни и не много на брой. За разлика от театъра, при описването на поведението на парламентаристите трябва на секундата да решиш за кого от многото депутати да разкажеш. Кое подмятане, забележка и крясък към говорещия на трибуната да споделиш със слушателите. Не само не бива да проявяваш личните си пристрастия, но и да не натрапваш присъствието си, да не коментираш, а само да помагаш на слушателя да се ориентира. Парламентарните журналисти на "Хоризонт" вкарват аудиторията си в атмосферата на пленарната зала не само с подобни нюанси, те припомнят "предишни текстове на законопроекти", четат от електронното табло, понякога дори връзват дебата с кулоарна информация. Изобщо работата им никак не е проста и не е само озвучена стенограма.
Хубаво е, когато репортерите "обясняват" парламента. Така се приспособява Народното събрание към радиото. Защото по принцип то е външно тяло в програмата на медиата и има нужда да бъде оправдано неговото присъствие. Не става дума само за политическото и държавническото основание парламентът да бъде "в" радиото, но и за медийното измерение на въпроса. Хомогенността на програмата изисква да няма големи отрязъци, които да се "бият" като звучене с останалите части. Репортерите не само построяват моста между двете институции, но и предотвратяват възможното неправилно разбиране на слушателя. Насочват вниманието и фантазията му в нужната посока Освен всичко друго така се създава и една смесена форма между парламента и радиото. Чрез тази нова форма парламентаристите вече не звучат като зле подготвени на фона на радиожурналистите. А радиото вече има още едно ново творение - радиопарламента.

Вяра Ангелова











От въздуха
подхванато