Рахманинов в изпълнение на Павел Герджиков (бас) и Йовчо Крушев (пиано) в Салона на изкуствата - София'99 бе поредица от 16 песни-романси. Някои прозвучаха за пръв път в България. Великият руснак явно е бил твърде взискателен към текстовете, подбрани измежду поезията на творци като Толстой, Лермонтов, Тютчев, Вяземски и др. Създал е великолепни миниатюри, преплитайки в едно глас и инструмент, поезия и музика. Павел Герджиков и Йовчо Крушев постигнаха единение между вокалното и инструменталното начало, превръщайки всяка от песните в едно изживяване, вариращо от възторг до разочарование, от извисеност до спускане в бездната на отчаяние. Мъжът със своите чувства, потопен сред природата, която според познатия романтичен подход е в синхрон с емоциите му, мъжът пред дверите на любовта и мъжът, на когото всичко съкровено е отнето... - това са образи, които Герджиков пресъздава със страст и интелигентност. Заслушани един в друг - певец и пианист, извайваха като малки поеми всяка от песните, разкриваха пред публиката многобройните нюанси и звукови оттенъци. Особено любопитни бяха първите изпълнения у нас на "Мъй отдохнем" - по текст от четвърто действие на "Вуйчо Ваньо" на Чехов или "Из евангелието от Йоана" - гл.15 ст.13, откъдето Рахманинов е избрал посланието: "Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си".
Връх на удоволствието бе "Писмо до Станиславски" - оригинален музикален юбилеен поздрав и поклон. Сериозен и шеговит, уважителен и интимно-приятелски непосредствен. Очевидно двамата изпълнители са си паснали не само като музиканти, но и като характери, като личности със силни възприятия и като хора с чувство за хумор. Йовчо Крушев не ни остави да скучаем. Докато певецът "поемаше дъх", пианистът изсвири чудесно два прелюда от Рахманинов - с размах и блясък.

Боянка Арнаудова