Душевното здраве -
вредители и пазители
От оскъдното отразяване на дебатите около закона за културата в печатните медии схванах две неща: държавният бюджет остава мащеха за творците, но държавата в лицето на нейните органи иска да се изживява като майчица и да "изразява мнение, когато произведенията на изкуствата и културата накърняват добрите нрави и морала".
Спомням си преди две години, когато видеото на Калин Серапионов "Посещение в музей" накърни чувствата на художник-директор на музей и на цяла група баби-продавачки на дантели пред въпросния музей. Наблюдавам и сега реакциите на колеги и случайни посетители по повод видеото на Иван Мудов "Animal Planet", показано на "Шипка" 6. Оказва се, че свенливостта на българина се проявява само там, където има открити намеци за полов акт. Очевидно разкрепостеността не е достигнала до тази проста форма на човешката физиология. И вероятно именно подобни творби ще попаднат под ударите на радетелите за чисто изкуство. Остава да се запитаме дали точно това са произведенията, "увреждащи душевното здраве на децата и младежите"? И как ще бъдат овладени процесите на масовата култура (например, поп-фолка) и целият вербален, музикален и визуален вкус, налаган чрез нея? Процесите на профанизация на обществото са доста по-дълбоки и подобни параграфи към закони могат най-много да уловят поповите лъжички в плитката локва.
Работата на Иван Мудов е показана в рамките на изложбата "Версия 1" - 8 млади критици представят 33 млади художници. Сама по себе си идеята е чудесна и макар че отделните експозиции се отличават с различна степен на неопитност на кураторите, тя олицетворява някои от актуалните процеси в съвременното изкуство. От една страна, защитава наложилите се с много усилия през последните години модели на отношения художник-куратор и на изложбата не като сбор от творби, а като концептуално тяло. От друга, самото заглавие на изложбата показва високата степен на поносимост към всички форми на изкуството и разбирането за безкрайния сбор от нюанси между "да" и "не" в тази област.
Валентина Иванчева, "Не Титаник, не Титаник, а Аурелия - Бургас" (из изложбата "Версия 1")
За мен съвсем естествено, но и любопитно е масираното обръщане на кураторите към рекламния дизайн - област, която е наистина съвременна на това поколение и която поради навлизането на новите технологии и променената ситуация на пазара има действително развитие. На тази база е изграден проектът на Христи Стоилчева "Рекламата - странична зона"; Галина Димитрова също залага на връзката изкуство - реклама в "Изкуство на живо"; Галина Боткова включва плаката като една от алтернативите на съвременното изкуство. Извън някои други конкретни постижения, виждам успехът на тази изложба именно в акцента върху приложната графика. Важното е, че тя се появява не на изложба на секция "Дизайн", а като равнопоставена част на съвременното изкуство, където границите между изящно и приложно отдавна са размити и не играят никаква роля. Така вкусът към социалните функции на изкуството, който се опитва да си пробие път от доста време насам в едни по-елитарни форми, тук намира съвсем практичното си и успешно приложение.
"Тежката артилерия" на галерия "Ирида" - Греди Асса, Андрей Даниел, Веско Велев, Вихрони Попнеделев, Станислав Памукчиев, Иван Димов и Стефан Янев, представя резултатите от един пленер в изложбата "Картини от Охрид". Очевидно организаторите са избрали най-правилното място, което е повлияло по различен начин на всеки един автор. Всички работи носят емоционалната "следа", нещо много важно, когато трябва да отговори на конкретна провокация.
На пръв поглед от подобен характер е и изложбата на Греди Асса "Мексико, Мексико" в галерия "Аросита". Рисунките му обаче са не толкова моментни скици, колкото фиксират минали преживявания. Подреждането им във формата на древен храм като че ли иска да компенсира именно липсата на тази "жива връзка". Извън това те са по гредевски прекрасни.

Мария Василева











Изкуство
на борда