Романтичният абсурдизъм
на Втора сряда

Хасковският театър гастролира в София през уикенда с два спектакъла - "Втора сряда" от Маргарит Минков и "Женитба" от Гогол. И двете - с режисьор Александър Илинденов. Така че в крайна сметка това беше гастрол на Илинденов. За "Женитба" би трябвало да се мълчи, не защото спектакълът е мъртъв, а защото каквото и да се каже, добро или лошо, ще му бъде в повече. Изобщо практиката, която напоследък би трябвало да получи определението "вълната Гогол в българския театър", отдавна прилича на вълните по Перловската река. За жалост, това представление не променя, а допълва картината. Остава ни да предположим, че вниманието на режисьора е било обсебено изцяло от последния текст на Маргарит Минков, а не от Гоголевата "Женитба". Защото от показаното представление стана ясно, че Минков е авторът, с когото режисьорът е имал за какво да "говори".
Неговото представяне на "Втора сряда" печели с искреността и непретенциозността си. Не са много режисьорите у нас, внимателно вглеждащи се в текстове на български драматурзи, без претенцията да влязат в историята като техни "колумбовци"; да обявят пред смаяния зрител онзи дълбоко скрит от автора смисъл в текста, който само те са разкрили. (Това самоцелно и провинциално режисьорско конквистадорство помита, разбира се, не само български драматурзи.) "Втора сряда" Илинденов е разделил на "епизоди". Той е "разкадровал" текста. Така, от една страна пиесата е представена и като "документ" от соцгодините, и като възможен вариант на "играта". От друга страна подобен "киноподход" дава възможност на актьора да се съсредоточи в отделните сцени-епизоди и да търси различни варианти на представяне/показване на Фернандо.
Режисьорът е интерпретирал Фернандо като човек-реди-мейд, живеещ в абсурден ред. В него най-"удобно" съществува клоунът, а и само клоунът е в състояние при непрестанната игра с маски да съхрани романтичния култ към твореца и творчеството, който носи Фернандо. Така че фигурата на клоуна е въведена по-скоро метафорично от режисьора, отколкото чисто стилистично. Деян Мачев (Фернандо) е "актьорът-клоун" на площадката. Той импровизира с мярка, играе спонтанно, искрено. Финалът е лишен от патетика - последният епизод е извън "снимачната", сценичната площадка. Фернандо, изтрил клоунския грим, който е носил години наред, разчита открития на пишещата машина текст и напуска.
Представлението е стилно, искрено и, слава богу!, непретенциозно. Защото неговите автори (режисьорът и актьорът в този моноспектъкъл) са чели себе си във "Втора сряда" честно (колкото и старомодно да звучи това). Чели са с внимание към поетичността и абсурдността на пиесата. И го представиха с чувство за хумор и мярка, давайки възможност на зрителя да усети типичния за Маргарит Минков романтичен абсурдизъм.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата