Финансирането
е около критичния
минимум
- Какво е вашето отношение към акредитацията на университетите?
- Надявам се, че с акредитацията ще се постави началото на списъка с рейтингите на университетите. Разбира се, това е труден и дълъг процес, особено ако се има предвид опитът на САЩ, където това е станало в продължение на много десетилетия. Бих казал още, че на акредитацията не трябва да се гледа единствено като на узаконяване на сегашното положение, за да може да се преподава еди-коя си дисциплина в еди-кой си университет. Ако акредитацията се ограничи единствено до това, тя ще бъде обезсмислена. Става въпрос за система от оценки на университетите като качество и възможности, а също така и за изграждането на критерии, чрез които финансирането да става съгласно Закона за висшето образование в зависимост от този рейтинг.
Считам също, че е необходима и една международна акредитация. Има такъв механизъм - чрез конференцията на европейските ректори започва процесът на международната акредитация, финансирана от международни програми. За първи път видях този механизъм в действие през февруари в университета на Катания - Сицилия. Резултатите бяха много интересни и като заключение на комисията, и като отражение върху университетската колегия, която, макар и без удоволствие, прие оценките.
- Какво бихте казали за системата на финансирането и въвеждането на новите такси?
- Безпокоя се, че въвеждането на всеобщи държавни такси ще лиши системата на висшето образование от сума не по-малка от около 30 милиарда лева. Не става въпрос само за Софийския университет, а за цялата система. И без това сега финансирането е около критичния минимум. Утре може да се окаже под минимума. Въвеждането на тези такси може да направи невъзможно съществуването на някои висши училища. Още повече ме безпокои възможността държавата, като заплаща 75 или 80 процента от обучението, в един момент да каже: "Не са ни необходими 4500 студенти в първи курс на Софийския университет, а само 3000" и да намали броя на студентите в държавните университети. Така останалите кандидати ще отидат в частните университети.
- Как бихте коментирали идеята за сливането на университетите?
- Този процес също е неизбежен. Ние не се нуждаем от 43 университета, колкото са сега. Защото към всички тях изтичат средствата, които и държавата, и обществото като цяло могат да дадат за висше образование. А тези пари са доста ограничени, но продължават да се разпределят чрез индексиране на предишните бюджети. Това означава намаляване на средствата за всички. Така Софийският университет през 1993 г. получи държавна субсидия около 11.5 милиона долара, а през тази година - около 6.5 милиона долара... При сливането на университетите, първо, ще се намали броят на служителите, като това се направи по някакъв разумен начин. Второ, ще има възможност да се реализират икономии в обединените университети от това, че някои катедри с един и същ предмет на преподаване ще се обединят. Сигурно ще се открият възможности и за провеждане на обща финансова политика. И най-накрая и най-важното, държавата ще може да разпределя средствата между 13, а не между 43 университета.

Въпросите зададе Илияна Иванова



Разговор
с проф.
Иван Лалов,
ректор на СУ
Св. Климент
Охридски