Някакво заплащане,
някакви знания...

- ...Понякога в приятелски разговор си казваме, че България не е държава, а бардак. Струва ми се, че напоследък стана ясно, че ние всъщност по този начин обиждаме понятието бардак. Поне от академична гледна точка. По време на сеанса в бардака не променят тарифата. Докато на нас по средата на годината ни промениха данъците, т.е. въведоха ни данък добавена стойност - върху всички платени дейности на университета. Знаете, в момента бюджетът на университета се състои от две части - едната е собствени приходи, другата е някаква субсидия. На нас ни намаляват с над 300 милиона собствените приходи, а никой не ни променя субсидията. Така стоят нещата обективно. При това положение как да се води нормална учебна дейност?
- Но пък се готвят промени в Закона за висшето образование...
- Законът се обсъжда няколко пъти; отношение към някои негови неточности, недомислия или просто, според мен, излишни и вредни неща взе Съветът на ректорите; депутати и членове на комисията заедно с Георги Панев бяха в Пловдив, срещнаха се с преподаватели и студенти, чуха нашите възражения. Досега не съм забелязал нещо от тези възражения да е взето под внимание. Всички тези срещи и обсъждания имат протоколно-терапевтичен характер. Хората си приказват, да си изприкажат мъката и възраженията, това вероятно има някакъв психологически ефект, но никакъв друг. Никой изобщо не обръща внимание на Съвета на ректорите, въпреки че формално той уж е някаква инстанция.
- Какъв е процентът на "сериозните" към "несериозните" висши учебни заведения в България?
- Бяха вдигнати в ранг на университет всякакви учебни заведения. Не съм убеден, че всички притежават основание да бъдат наречени университети. По един махленско-лобистки начин те бяха обявени за университети. Това в никой случай не е най-мъдрото, което тогавашното Народно събрание направи. Проблемът е, че веднъж създадени, някои от тези университети вече започват да имат претенции да бъдат универсални, т.е. започват да откриват всякакви специалности, които преди това не им бяха толкова нужни; и сега не са им нужни, но те смятат, че им трябват за закръгляване на универсалната физиономия. От друга страна, веднъж създаден, университет много трудно се закрива, въпреки че има такива опити, както знаете, но всичко това е свързано със скандали и неприятности.
- В същото време се говори, че в момента има повече студенти, отколкото по Живково време...
- Има страни с няколко големи университета с по десетки хиляди души в тях, има страни с много университети и институти, но малки. Въпросът е кой ще бъде образецът. Освен това в цял свят се увеличава броят на студентите.
- Интересуваме ли се от връзката между нашите традиции и бъдещето, и модела, който ще изберем?
- Не съм никак убеден в това. В една страна, която претендира, че се движи към пазарна икономика, не може пазарните принципи да не засегнат и висшето образование. Но пазарната икономика не винаги е нещо хубаво, особено пък етично. Не може да очакваме, че ще има ракия менте, а няма да има университети менте. В нашето положение висшето образование в много случаи се използва като бизнес. На нещастните, неориентирани, объркани кандидатстуденти или студенти се предлагат някакви псевдоакадемични знания срещу някакво заплащане. Не бих казал, че това заплащане е много високо, защото чета във вестниците, че частни училища и детски градини взимат над 2 хиляди долара за година. Ако ние започнем да взимаме по 2 хиляди долара, какво ще стане? Пълно е в България с всякакви организацийки, които дават някакви дипломи. Това са страничните ефекти от пазарната икономика. Въпреки всичко, аз съм убеден, че ако има някакви останки от морал у нас, той съществува именно в академичните среди.
- По-добре ли би било да останат примерно четири университета в България?
- Знаете ли, че един среден български студент, като отиде в Щатите, е пълен отличник? Това е публична тайна. Какво значи това, защо трябва да си плюем образованието непрекъснато, мазохистично. Разбира се, нашата техника е остаряла, лабораториите в нашите учебни заведения са с няколко десетилетия давност, но нашите студенти са добри. Не сме Осфорд, но не смятам, че сме по-зле от един нормален американски университет. Първо, защото нашата гимназия е по-добра от техните...
- Все още....
- ...Вярно е, нещата се променят и стават по-лоши. От гимназията идват все повече неграмотни деца - учителите са също демотивирани, не могат да се справят с хаоса... Добре, вярно, че по-добре би било да има някакво по-елитарно или по-взискателно обучение в няколко висши учебни заведения. А какво да правят хората, които са готови да си платят, за да учат? Едно време, знаем, малко трудно приемаха, взискателността беше по-голяма (разбира се, някои имаха трудности при влизането в университета поради определени политически причини, на други, напротив, поради политически причини им се улесняваше влизането). И като изключим рабфаковските форми, общо взето, студентите бяха по-добри, отколкото сега. От друга страна, това, че влизат много студенти, не е лошо, лошото е, че всички те излизат. Лошото е, че никой университет не е заинтересован да прави сериозен подбор и отсяване на студенти, особено свободните университети. Едно време далеч не всички завършваха, много отпадаха. Сега също отпадат, но по-скоро поради финансови причини, отколкото по някакви други. На много места се чудят как да си "избутат" студентите, за да не губят таксите им.
- Тоест може спокойно да се каже, че в България няма механизъм, който да подтиква към сравнително обективно отсяване на добрите студенти.
- Няма. При отделни преподаватели, в отделни случаи има, разбира се, но като цяло мисля, че няма.
- Мечтата беше - много учебни заведения, конкуренция, за да може конкуренцията да създаде качество...
- Конкуренция има, тя тепърва ще проличава, защото когато с демографския спад намалеят студентите, те ще се записват в по-престижни университети. Мога да кажа отговорно, че през последните години, когато някои университети далавераджийстваха, ние тук се мъчехме да спазваме академичната етика, все пак да запазим някаква почтеност. От това само загубихме. Университетите, които измислиха всякакви съмнителни специалности и приемаха неадекватно много студенти, бяха по-добре от нас. Опитът за въвеждане на някакви морални критерии, на някаква почтеност, всъщност не се отразява добре нито на обществото, нито на отделния човек, нито на университетите... Въпреки че в крайна сметка, надявам се, от това един университет ще спечели, както в някои случаи, още по-редки, един човек може да спечели, като го знаят, че е почтен.
- До каква степен студентът е подпомаган обективно да получи някакви знания. Например влизаш в държавна поръчка с най-висок бал. След това обаче, във втори курс вече, едва взимаш изпитите. Другият, който е влязъл с по-малък бал от теб в платено обучение, е отличник. Той обаче не може да се възползва от държавната подкрепа.
- Това е вярно, но нещата са по-сложни. Представете си едно бедно момче, което влиза добре, но след това трябва да работи, за да се издържа. То не може да има висок успех поради тази причина. Тук има хора, които заспиват на упражнения, защото са работили цяла нощ, иначе няма да могат да се издържат изобщо...
- Но това няма отношение към натрупаните знания и резултата при излизане от университета.
- Освен това, ако човек е влязъл при държавна поръчка, т.е. при едни договорни взаимоотношения, как да бъдат те променени след това? Дискусионният проблем е как отличниците от платеното обучение могат да минат в държавна поръчка. Но в никой университет държавната субсидия не е достатъчна. Нашият бюджет по същество стига само за заплати, стипендии и частично за някои социални осигуровки и материално осигуряване. Ако не са собствените ни приходи, няма да можем да си купим нафта, няма да можем да си платим тока. Нещо повече, даже ние доста голям процент от заплатите додаваме от собствени приходи.
- А какво е отношението ви към въвеждането на задължителни такси?
- Никой не може да каже какво ще е съотношението между досега получаваното и средствата, които ще получаваме от тази такса, за която се говори. Говори се, че тя ще бъде 15 процента от реалната сума... Страхувам се, че никой не знае точно каква е реалната сума, колко реално струва един студент в различните специалности. Освен това този студент в различните университети струва различно в зависимост от базата на университета. Пловдивският университет е предимно в реституирани сгради, трябва да плащаме безумни наеми. Има университети, които имат собствени сгради, те не плащат наеми. С такси или без, всички очакват реално намаление на приходите на университета, които и без това са на ръба. Ние пари за научна или развойна дейност почти нямаме. Просто поддържаме статуквото със сетни сили. Вярно, че с помощта на разни договори, на "Темпус" и пр. успяваме да се снабдим с компютри и някои други технически пособия. По тези договори някои лаборатории си купиха някои нови апарати, но това са по-скоро спорадични неща, не е цялостен процес.
- Новият закон няма ли да облекчи положението?
- В редица свои аспекти този закон, според мен, е създаден, за да усложни живота на ректора.
- Това, ако облекчи живота на университета, не е лошо.
- Да, съгласен съм, в крайна сметка ректора кучета го яли, важното е да върви университетът. Лошото е, че в много случаи няма да облекчи живота на университета. Защото той има едни доста формални изисквания - например за брой на преподаватели в един факултет. Ректорът на Художествената академия основателно обърна внимание, че ако се въведе този принцип, цялата Художествена академия може да защити максимум един факултет. Ще ни се наложи да обединяваме факултети, за да може да отговорят на изискванията.
- А сегашната ситуация нормална ли е - един хабилитиран преподавател да преподава на четири места.
- Не е. Но проблемът е друг - искат от нас определено количество бройки, а никой не ти дава щатове и заплати за тези хора. Как да стане? Че аз непрекъснато трансформирам места на чистачки в асистенти, защото никой не дава щатове, а има нови специалности, които нямат преподаватели... Преди месеци са обявени 50-ина конкурси, как да назначим тези хора, на какви места, като няма пари за заплати.
- Прелитащи преподаватели, липса на академичен кръг, невъзможност за създаване на научни школи...
- В Пловдив, понеже филологията е най-стара - от 20 и няколко години, тя специално успя да създаде някакъв кръг... Проблемът е, че в момента нови факултети като право и икономика наистина се подхранват главно с преподаватели от София и трябва да минат години, да се обявяват конкурси, да се създават местни кадри, а това е много бавен процес. Известни са и юристите, които изобщо не желаят да хабилитират нови хора, съзнателно няколко души държат преподаването във всички факултети на България; има специалности, където има по един, максимум двама титуляри, и те удовлетворяват цяла България - с 14 факултета - иначе няма кой да преподава... Един доцент, който трябва да се пенсионира, ми обясни най-откровено, че най-съзнателно не е позволявал досега да се пусне конкурс; и малко преди да се пенсионира е взел един асистент, за да може да бъде канен още дълги години да чете лекции... Такива хора трябва да бъдат бесени публично. Един професор би трябвало да бъде оценяван въз основа на това дали е оставил свои заместници, това би трябвало да бъде критерий.
- По света това си е критерий.
- У нас не е, даже напротив, той се гордее с това, че не ги е създал, за да го държат до момента, в който трябва да си сложи памперс.
- В новия закон сигурно се предвиждат критерии за оценка.
- Да, има някакви формални критерии. Обаче всички знаят, че има асистенти, които са по-добри от някои професори. Някога Никола Георгиев беше асистент, а Пантелей Зарев беше професор и академик. Какво да кажем... Обикновено с модерните проблеми се занимават асистентите. Не всички асистенти са цветя за мирисане, но и не всички професори са все още неизкукуригали. Нещата са просто малко по-сложни.
- И опират и до ВАК?
- ВАК винаги е била една идеологическа институция. И преди, и сега, както се казва. Министър Методиев много основателно и обосновано искаше да премахва ВАК. Но нещо не стана. Не стана по чисто идеологически причини. Защото като погледне комисиите във ВАК, новите комисии, на всеки що-годе трезво мислещ човек веднага му става ясно защо ВАК съществува и защо ще продължи да съществува.
- Но ако няма ВАК, всеки акредитиран университет започва да си произвежда професори...
- Да, много университети биха си създали поточна линия.
- Тогава не е ли добра поне първоначалната идея на Методиев - да се махне ВАК и да се направят някакви университетски обединения...
- Би трябвало да има някакъв централизиран контрол. Въпросът е какъв е този контрол и как действа - дали помага, или пречи. Ние смятаме, че трябва да има някакъв централизиран контрол, защото на много места може да се проявят местнически интереси. Става дума не само за масово производство - понякога на местна почва могат да провалят свестния човек само за да му напакостят.
- Изненадва ли ви телевизионният екран напоследък?
- Удивлявам се на степента на информационна деформация по Канал 1. Всички знаем, че живеем в информационно общество, че никакъв проблем не е да гледаш всякакви канали - и сръбската телевизия включително. С пълното съзнанание за всичко това ти поднасят едностранчиви новини, абсолютно по стария тоталитарен модел, което е просто смешно. Манипулацията е практика световна, но поне го прави по-интелигентно...
- Вие имате опит в телевизията, това не би трябвало да ви учудва...
- То не ме учудва, просто се удивлявам, че телевизията става все по-неинтелигентна.
- В смисъл, все повече телевизия...
- Да, в този смисъл става все повече телевизия...

1 април 1999 г.
Разговаря Христо Буцев




Не докрай
академичен
разговор
с професор
Огнян
Сапарев
,
ректор
на Пловдивския
университет