Златна Прага

Когато един фестивал става на 36 години, предполага се, че той вече е зрял, с познато за света лице. Такъв е Международният телевизионен фестивал "Златна Прага", известен сред най-престижните състезания на музикални програми. Тази година събитието обхвана около 26 страни, а конкурсният градус се определяше от качествата на 125 програми в две категории - документални и музикално-драматични творби, концерти и спектакли.
Нови щрихи към познатия портрет на "Златна Прага" бяха проведените за първи път срещи на групата на музикалните и танцови експерти на Европейския съюз за радио и телевизия (EБУ) (30 април - 2 май), както и семинари за професионално обучение, организирани от ЕВИ и Международния музикален център. Ако на малкия екран се очертаваха контурите на образа на музиката по телевизията днес, то на заседанията и семинарите се обсъждаше съдбата на този музикално-телевизионен жанр с особено послание в медийния "океан". Пълните зали на двете клубни кина "Мат" и "Авалд", където се прожектираше избрана конкурсна програма, показваше интереса на пражката публика към събитието. Нека не забравяме, че месец май е времето и на "Пражка пролет", международния музикален фестивал. И все пак, успя ли музикално-телевизионният форум в достатъчна степен да фокусира общественото внимание в тези три дни от 3 до 6 май? "Фестивал като "Златна Прага" никога няма да стане голямо събитие и ще се изгуби в метрополия от 1,5 милиона жители... Не е ли по-добре да се премести в красив, малък град, като Чески Крумлов?" - пита Иржи Бартошка от Международния филмов фестивал Карлови Вари. "Крумлов на Бартошка не мина." - репликира предложението Иржи Вейвода, председател на "Златна Прага". И то не само поради практически причини, но защото фестивалът се вписва по безспорен начин в атмосферата на града през този сезон. Едно отстъпление: Прага е особено примамлива и красива столица през май, когато градът на сто двайсетте кули облича пролетна одежда, а днешните пилигрими, туристите огласят тесните романтични улички на стария град; готическите и барокови храмове привличат не само с архитектурните си силуети, но и с концертите в тях. Стълпотворението на Карлов мост ни убеждава, че Прага напоследък е истински туристически център. Според думите на кмета, градът би могъл да живее само от туризъм. Всеки гост на фестивала копнее за срещата си Прага, а когато опознае този форум, когато изпита гостоприемството на домакините и се възползва от отличната организация, трудно може да раздели събитието от града. Те са едно цяло.
За разлика от миналата година, сега бяха включени и доста етно-музикални и джазови програми. Състезаваха се обществени телевизии, частни канали, продуценти от Европа, Америка, Азия, Австралия. Като количество доминираха продукциите на Великобритания (Би Би Си и РM Асошиейтид), Чешката република, Полша, Финландия. Миналата година преобладаваше тенденцията да се търсят нова стилистика и технически прийоми в тв разработката.Така наречената сериозна музика опитваше оглеждането в клиповата образност. Тази година се налагаше стремежът към комуникативност и атрактивност и същевременно един по-изчистен, близък до документалното кино език. Международното жури утвърди тези търсения чрез избора на програма, която неподправено, по чисто документален път внушава дълбочината на изживяването. Става дума за "Певецът на фламенко - Агухетас", продукция на "Идеал Одийнс", Франция, спечелила Голямата награда. Портретът, разгърнат в 58 минути, е един поглед към традицията на испанското фламенко през призмата на изкуството на самобитния певец, който пее и говори за любовта към живота, за свободолюбието. Артистът е лице в лице с камерата, която "ненаситно" следи различни емоционални състояния и отделни мигове от раждането на песента. Филмът е и за съдбата на една нестандартна личност и разбирането й за живота.
"Моцарт, енигма - K62I B" е също френска продукция, получила Почетна награда. Един музикант иска да реставрира инструмента басов рог, с цел да възпроизведе звуковия идеал на епохата на Моцарт. Перипетиите, свързани с изследователската му работа, са тясна тема за специалисти, но авторите използват тази тема, за да я превърнат в докосване до една чувствителност, която днес изчезва. Лично за мен това бе повод да си припомня древната елинска мъдрост - "Човекът е мярка за всичко", и още: "Опознай себе си, за да опознаеш Вселената и боговете" - мъдрост на Орфей. "Оперен фанатик" бе другото заглавие, потвърждаващо тези мисли. Продукцията на "Парс Медиа", Германия, получи наградата "Чешки кристал". Разпростряна в 90 минути, творбата бе покана да изживеем заедно италианския оперен патос. Най-високият теноров глас в света, Стефано Цукеро, пътува из Италия и се среща с "дивите" от миналото - Джулиета Симионато, Магда Оливеро, Джина Чиня... Пътешествието, документирано с дигитална камера, се преплита с неочаквани срещи, вмъкват се и архивни записи. Отново на фокус е нестандартното, уникалното битие.
От другата страна бе модната вълна - на екрана ромските певци. Тук бе дадена една Почетна награда за "Черно-бяла в цвят" на Чешката телевизия. Друга Почетна награда бе присъдена на "Елате на разходка с Антанас Рекашуис" - документален филм за екстравагантната личност и музиката на съвременния литовски композитор, автор на опери, балет, симфонии, концерти. "Чешки кристал" Чешката телевизия получи и за още два филма, посветени на годишнината на Бохуслав Мартину - "Сълзите на ножа", телевизионна реализация на едноактна опера от 1928 г., и "Необикновен полет" - балет, в чието пресъздаване на екрана личи свободата на асоциациите. Конкурсната програма показа по-малък интерес към чистия концерт. Имаше интересни оперни програми, телевизионно разработени - "Животът на насекомите", Финландия, и необичайната осъвременена трактовка на "Попеа" по Монтеверди на БиБиСи Уелс Арт. Налага се впечатлението, че творците разгръщат сериозните теми в големи дължини. Предпочитаното време бе между 50 и 60 минути.
Състезателната програма на БНТ бе представена от четири различни жанрови продукции - "Като дъх музика" (документален филм за Емил Чакъров), "Музика сакра", Литургия на св. Йоан Златоуст от Струмски - концерт, "Хладна пепел" - тв балет, и "Посланието Цар Калоян" (документален филм за опера на площада "Цар Калоян"). Избраните като финалисти 40 програми от 125 са включвали "Като дъх музика" и "Посланието Цар Калоян".
Тази година организаторите се опитаха да дадат отговор на въпроса какво е "Златна Прага" - събитие за по-широка публика или затворен фестивал?
Форумът бе изведен от залите на "Жофин" на Славянския остров като в двата клубни киносалони - "Евалд" и "Мат", имаше, вече споменах, публични прожекции на избрана програма. Интересът бе неочаквано голям, а акредитираните гости можеха да избират програми по каталог от девет сутринта до девет вечерта. В различните дни се отдаваше почит към тв продуцентите на най-значимите компании - "Евроартс Инт", "РM Асошиейтид", "Ромбус Медиа Инт", "Ла сет/арте", "Ен Ви Си Артс". Представени бяха и световни премиери - "Дворжак в Америка", "Салиери виновен?", "Моцарт енигма". Тази година голямото посвещение бе на 150-годишнината от смъртта на Шопен - "Шопен на "Златна Прага". Неочаквано голям бе зрителският интерес към този специализиран фестивал на фона на богатата културна програма на града. Акредитираните гости можеха да гледат по каталог програми по избор в специално направената за това видеотека.
"Златна Прага" бе и традиционен дискусионен форум. Тук бяха направени опити да се очертаят новите хоризонти на телевизията на XXI век, когато вероятно Европа ще бъде символ на обединението. Сега обаче още веднъж пролича колко сме различни в начина на мислене и в каква степен това мислене е предопределено от различните реалности. Тъкмо за това диалогът бе извънредно полезен.
Заседанието на музикалните експерти на ЕБУ бе всъщност едно продължение на подхванатата миналата година дискусия - "Изтокът се среща със Запада". Факти, а не фрази". Целта на кръглата маса бе да се започне равностоен разговор, общуване между източноевропейските и западноевропейските телевизии, взаимно да се опознаят и да се разгърне динамично сътрудничество. Представителите на източноевропейските телевизии запознаха присъстващите с това какво се произвежда, какво е мястото на музиката в програмните схеми, как става финансирането, какви са проблемите в един постсоциалистическитв институт. Откроени бяха проблемите на непрекъснатото преструктуриране, изтъкнати бяха изолацията и трудности в контакта с другите телевизии, в намирането на пазари, необходимостта от копродукции и обмен на програми. Разгледана бе и дейността на създадената през 1996 г. Музикална банка ЕБУ, приеха се нови проекти. Целта на Музикалната банка е да се изгради библиотека от програми, готови за излъчване, с решени авторски права, да се подпомагат общите проекти... Различни мнения за музиката по телевизията в XXI век изказаха водещи специалисти. Райнер Мориц: "Музиката по телевизията не бива да се свежда до "сандвич", а трябва да намери свое достойно място", Стефар Хлезентал: "Трябва да се борим срещу цинизма на нашето време, срещу комерсиалния натиск, да отстояваме ценностите на езика на времето."
Изключително интересни бяха семинарите за професионално обучение на ЕВИ, организирани със съдействието на Международния музикален център. Темите бяха: "Телевизионната копродукция от търговска гледна точка", "Копродукцията и пазарната симулация", "Права, тв архиви и авторските им права", лекторите бяха известни фигури в бранша. Ще спомена изключително интересната тв борса. За първи път участничките от Източна Европа не бяха наблюдатели, а активни участници в оригиналното творение на г-н Пат Фърнс, председател на Международния тв фестивал БАНФФ-Канада. Избраните проекти на шест участника (Канада, Германия, Швейцария, Чехия, Москва, България) се представиха по много интересен начин на борсата. В залата бяха продуценти, дистрибутори, публика, а на сцената представително тричленно жури. Господин Фърнс влезе в ролята на модератор. Всеки участник представи по най-атрактивния начин проекта си, а работата на модератора и журито бе да го атакуват с въпроси. Така постепенно съответният проект набира копродуценти, дистрибутори, канали за излъчване и т. н. В тази динамична престрелка бе представен и българският проект, чийто автор съм. Нарича се "Послания - Българските гласове", и предизвика огромен интерес както с международния универсален характер на темата, така и с добрата структура на представянето. Райнер Мориц, най-големият продуцент и дистрибутор на музика, прояви личен интерес за копродукция. Изключително внимание бе отделено и на темата за архивите и правата. Подчерта се наличието на богат архивен материал в постсоциалистическите телевизии, разгледан бе проблемът с авторските права от гледна точка на днешните приети закони.
"Златна Прага" тази година очерта хоризонт, към който и ние би трябвало да се стремим, за да извоюваме достойно присъствие. А това е възможно ако добре се вгледаме в себе си, пожелаем да водим диалог, да общуваме професионално, равностойно. Ако Западът страда от "пренаситеност", в която т. нар. сериозна музика присъства на екрана като "сандвич", притиснат в медийния океан, то в нашата затормозена икономическа реалност музикалните програми са духовна необходимост. Прост пример: един оперен меломан от Европа може да отиде на опера в друг град или държава, но ние ставаме съпричастни на събитията предимно чрез екрана. Една обществена телевизия с реални изследвания за рейтинга, където да присъстват и музикалните програми в съответната културна категория, може да се убеди, че демографски застарялото ни общество търси своите концерти, опери, културни документи. Днес все още имаме "Неделен обеден концерт" и "Имена от бъдещето" (форум за безбройните музикални таланти на България), имаме по Ефир 2 и оперни спектакли, изчезна "Предпремиера" от екрана, а рубриката "Телевизия и балет" се опитва да ни убеди, че само тя има право на постоянно присъствие. Засега все още имаме жанрово разнообразие. Чувствителна е липсата на музикалната публицистика. Открит въпрос остава дали бъдещата нова програмна схема ще уважи тази традиция, дали ще съумеем да съхраним стойностите, като намерим новия език за общуване със зрителя.

Магдалена Манолова




36-ти
международен
телевизионен
фестивал