Хъшове:
Втората телевизия
"Хъшовското" екранно битие е феноменално: сочи, че едно телевизионно предаване може да оцелее и извън привилегированите студия на "Сан Стефано" 29. Обещание е, че телевизията има сили да се състоява и далеч от държавата-хранителка, която колкото дава, толкова и взема, колкото улеснява, толкова и затруднява. Предаването си остана с национална значимост въпреки низвергнатостта от националния канал; показа, че има достатъчно вадички, по които който желае, иска и е способен, може да достигне до зрителя. Един вид приватизация на държавния екран преди същинската му приватизация. "Втората" телевизия също както "втория пол" заяви своя глас за същностно социално съществуване.
Формулата на това осезаемо присъствие не може да се каже обаче, че е перфектна. "Хъшове" продължават да експлоатират категоричната си опозиционност, но злобата твърде често прави шегите им плоски, а скечовете - пресолени. Политическото играе номера на предаването, като не се поддава на игриво майтапене, принуждавайки го да бъде плакатно-саркастично, афишно-сатирично. Лишава го от ирония, а именно тя е, която може да направи и прави един политик бутафорна, недъгава фигура. Всички си спомняме за "Буратино".
За сметка на това "Хъшове"-те играят ефектно, прецизно и ефективно със себе си. Те всъщност въведоха нов начин за реализиране на удоволствено зрелище, когато обект на шегата са не измислени образи (както прави "НЛО" например), нито реални политически фигури (където "Хъшове" не успяват кой знае колко, а "Каналето" продължава да ги осмива, настоявайки на добре изпитаната своя стара рецепта), а самите шоумени, тези, които са на сцената и забавляват публиката. Вместо Седефчо - Годжи, вместо Старшинката - Калин Вельов; най-успешните скечове са именно в моментите, когато Слави Трифонов, Георги Милчев, Калин Вельов и Ефтим Милошев подхвърлят остроти помежду си. Самоиронията е печелившата формула на шоуто и, забелязваме, колкото по-напред върви то, толкова повече се опира на нея, за да стори своето сполучливо и приятно случване.
"Втората" телевизия е телевизия, която не се безпокои да прави себе си център на внимание. Тя не праща посланието си директно към зрителя, не се крие зад програмни схеми и отстранени диктори, а плътно заявява и демонстрира себе си, без да се страхува, че ще доскучае или досади. Бие се в гърдите. Ако националният екран е монологичен, дидактичен, отчужден, то "Хъшове" са автологични, освободени, дори разпасани. При тях гафовете не се забелязват - минават за част от шоуто, неравностите не се елиминират, защото именно в тях е симпатичността на предаването. Песните и "Часът на бенда" са само повод за начало на хапливостите; "втората" телевизия е смешна телевизия, защото не се бои да показва своята несъвършеност.

Митко Новков