Полифония отбелязва своята 30-годишнина с поредица от концерти. Концертът на 12 май в Салона на изкуствата бе също празничен. И повод да се върнем към началото.
Към края на 1968 г. неколцина бивши хористки от "Бодра смяна, които не искали да се разделят с хоровото пеене, помолили преподавателя си по солфеж Ивелин Димитров да продължат да пеят под негово ръководство. И чудото станало. Още през март 1962 г. новата камерна формация спечелила анонимен радиоконкурс "Родината пее" - това е публичното кръщение на хора. И оттогава - все на върха! Многобройни лауреатства - сред тях множество първи и големи награди от конкурси на Би Би Си, в Италия, Ирландия, Унгария, Германия, Испания, Гърция и др. Участия в престижни фестивали, множество турнета из цяла Европа, огромен репертоар - от ранната предкласика до наши дни, сътрудничество с камерни и симфонични оркестри, редица премиерни за България изпълнения... Особена заслуга на капелата е участието в първото - и единствено засега - изпълнение на операта "Прикованият Прометей" от Лазар Николов - това е в 1974 г. Хорът е едва в началото на пътя си и още тогава проявява необикновен усет към съвременната музика.
Програмата беше стилна - в смисъл на цялостна драматургия с драматични върхове и мигове на спокойна красота. Така, след неистовата драма в "Плачът на изоставената Ариадна" (по Монтеверди) от съвременния композитор Верослав Нойман (не мога да отмина разтърсващата рецитация на Пенка Казанджиева), последва благородният покой на предкласиката. (Т.Л. де Виктория) "Полифония" я прави в стила на доброто красиво пеене и може би тъкмо това е художественият "трик", който отнема напрежението от драмата и същевременно е звуковият мост към следващата, много трудна и интересна съвременна творба на Вик Неес - Salve Regina. Чухме още една "почти" романтична творба - Малка меса от Форе - с много вкус аранжирана от Ивелин Димитров, и една "съвсем" романтична - Laudate pueri - от Менделсон /може само да се съжалява, че в зала +9 на НДК няма орган/ - интересен прочит на музикалната романтика - с много красота и чувство, избягната е лошата традиция на "преекспониране" на романтичното - като емоция и звук.
Винаги съм имала чувството, че звучността на "Полифония" е някаква еманация на ефира. Традиционно гласовитите български хорове обикновено създават усещане за звукова безграничност, за необятна мощ, която извира от земята. Неземният звук на "Полифония" сякаш се "сипе отгоре" - с много фино вибрато, като небесни трептения. В същото време хорът има безкрайни динамични възможности. Ивелин Димитров е голям музикант със съвършен усет за звуково пространство, за баланс на тембри, динамика. А очевидната емоционална и интелектуална хармония между него и хора дава в ръцете му фин и пластичен музикален инструмент.
Концертът беше наслада от начало до край. Завършвам с много силното начало: две песни на композитора Ивелин Димитров - "Повя горняка" - по Яворов и "Невинна песничка" - текст Елка Димитрова. Мисля, че това е сред най-хубавото в този жанр, създавано от български композитор в последните години. "Музикалният инструмент "Полифония" е дал възможност на композитора да "играе" с тембри, да прибавя или отнема деликатно баграта на пианото - като равностоен елемент на партитурата, а не като съпровод (отбелязвам тук завидната интонационна чистота, без която писаното не би могло да се вплита импресионистично във фактурата), да гради музикалната форма с невидимо дозиране на динамиките.
Изобщо силен сезон за "Полифония". Успех и за нея, и за твореца Ивелин Димитров!
Наталия Илиева