Сергей Школяренко гостува в България за първи път. Сред шумотевицата в парка на НДК, наситена с какви ли не звуци, влизането в зала 9 е като попадане в оазис. Контрастът бе очебиен. Особено на 11 май. Тук бе концертът на младия, не, на малкия, току-що навършил 14 години пианист от Украйна. Едно "чудо", което стана достояние на малобройна публика. А изкуството на Школяренко не е случайност, която може да бъде отмината. Това не го твърдя от умиление, заради възрастта му. Сергей е лауреат на престижни награди от международни конкурси, а в родината си намира достойна подкрепа - стипендиант е на президента на Украйна.
С трите сонати на Скарлати пианистът "разходи" ръцете си върху клавиатурата сякаш за да усети и да намери нейната колоритна звучност и да я подчини на характерния Скарлатиев рисунък. С друга насоченост навлезе Сергей в Соната оп. 2 № 2 на Бетховен. Посветена на Хайдн, сонатата е проблемна не само с мащаба си - четири части с едно Ларго Апасионато... Пианистът овладя сложната структура и я предаде със завидна лекота и убедителна дълбочина.
Впечатляваща виртуозност разгърна Школяренко с четирите етюда - два от Лист и два от Шопен. Тук нямаше усилия за преодоляване на техническите трудности, а имаше "игра на стъклени перли". Сергей с фантазия "рисуваше" "Шумът на гората", играеше с увлечение "Танц на джуджетата" и премина с топла меланхоличност в ми мажорния етюд оп. 10 N 3 на Шопен. С Първото скерцо - също от Шопен - изпълнението бе завладяващо с огнената бравура. И може би по-малко със средния дял. Но Прокофиевата трета соната бе фойерверк, който покори публиката изцяло.
Сергей не си позволи пауза. Вероятно искаше да е сигурен, че ще задържи петнадесетината си слушатели. Не пожела да свири и бис. Въпреки спонтанните аплодисменти на публиката. Отказът бе напълно оправдан при такава натоварена програма.
Потопени в атмосферата на този концерт, сме малко стреснати и зашеметени. Затова и завръщането към заобикалящия ни свят е още по-разочароващо. Школяренко бе дошъл като Малкия принц, за да ни обнадежди, че чистите и красиви неща все още съществуват.
Лидия Кутева