Господни празници се нарича изложбата, открита в Криптата в априлските дни на 1999 г. Може ли да има нещо необичайно в иконна изложба? Да се предложи новаторско начинание, и то в такова централно музейно-експозиционно място, каквото е Криптата?
На пръв поглед няма нищо ефектно в 40-те подредени на стендове икони и няколко църковни предмета. Само надписите към отделни икони са необичайни: кратки фактологични сведения за историята на християнските празници и цитати от новозаветната част на Библията. Просветителство, историчност и идеята за връзка между образ и слово са трите важни белега на тази изложба. Тя е празничен акт на съвременната ни култура. Защото религията е част от културата на едно общество. Но за повече от 2 поколения българи религия и наука, иконопис и изкуство, религиозен култ и църковна история бяха чужди, а често и несъвместими едно с друго понятия. За щастие у нас не се е стигало до активно иконоборство като руското през 20-те години. Но се е случило друго: заглъхване на традиционната религиозно-църковна култура у мнозинството българи, забравяне на "празниците на душата". Това - между множеството разнородни последици - е породило и един познат на историците факт: откъсване на средновековното културно наследство от религиозната му основа. В тази насока изложбата "Господни празници" е начинание, ориентирано главно към младите, които нямат отношение към религията.
Малка група млади служители на Криптата, оглавявани и насочвани от Георги Геров - директор на отдел Старобългарско изкуство - Крипта, са били "всичко" за изложбата. Без претенции за смайващо експониране изложбата е с ясна цел. Личи, че са вложени минимални "подръчни" средства, но това означава максимални усилия на организаторите. Означва и култура, култура и познания: в коректните традиционни надписи под творбите, в уместната съставителска работа на пояснителните текстове, в тактичното смислово акцентиране. Подчертаването на отделни експонати е проведено и чрез самото разполагане в пространството на залата.
Така "празничната изложба" е своеобразно начало на работата на един високообразован историк на изкуството като музеен организатор. Началото е радващо, обещаващо и своевременно. Изложбата "Господни празници" е в крак с цялостната интересна и изключително богата дейност на Националната художествена галерия за последните години от нейното битие. А отделът Старобългарско изкуство - Крипта е част от солидната институция за нашата страна, наричана кратко и любовно Националната галерия.

Тодорка Каменова



Иконата се ражда от литургията, тя е литургична по същност и извън тази среда се превръща в нещо друго - в кавалетна картина, в музеен експонат. Често историците на църковното изкуство считат, че иконите са създадени единствено за да бъдат класифицирани и описани, свеждат ги до визуален текст и исторически контекст, изследователски пренебрегват тяхното естествено място - църквата, и тяхната естествена роля - връзката с Бога. Когато изкуствознанието се откаже от богословския си хоризонт и забрави, че иконата е преди всичко предмет на вярата, то фактически я губи и като предмет на своята интерпретация. В този смисъл много текстове, посветени на православното изкуство, нямат предмет, но това е друга тема.
Изложбата "Господни празници" прави опит да избегне десакрализирането и десамантизирането на "иконата-музеен експонат", като възпроизвежда с "други средства" системата на ритуала. Иконата е извадена от речта на литургичното действие и е поставена в системата на литургичния език. Според организатора Георги Геров "целта на изложбата бе зрителят да усети тесните връзки, които свързват православното изкуство със свещените текстове и празничния ритуал".
В експозицията са представени икони и няколко произведения на църковното приложно изкуство от периода XIV - XIX век. Те са показани в ред, съответстващ на хронологията на евангелските събития, като по този начин, в опростен вид, се постига визуален образ на идеята за цикличното ритуално време. Акцентът естествено е поставен върху иконите, илюстриращи Господните празници, но са изложени и икони, които осъществяват тематичната и хронологична връзка между отделните празници.
Безспорно достойнство на изложбата "Господни празници" е разгърнатото представяне на непоказвани досега образци, по-голяма част от които са собственост на АИМ и НИМ. Това са произведения на българското църковно изкуство, отличаващи се с високо ниво на техническо изпълнение, а някои от тях и с изключително рядка иконографска интерпретация на познати сюжети.
Изображенията в храма, според думите на св. Григорий Велики, служат на неграмотните, гледайки на стените, да прочетат това, което не могат в книгите. Тези думи със същата сила могат да се отнесат и към съвременния - религиозно неграмотен - зрител, а особено празничните икони са много подходящи за негов учебник по "граматика" на вярата. Те представят наративни сюжети и имат преди всичко дидактическа функция. Именно тази "просветна дидактика" е извлечена от тях и сама е превърната в "експонат", но вече в нов контекст от самата просветна цел на изложбата. Всяка от иконите в изложбата е съпътствана с кратки пояснителни надписи за самия християнски празник и цитати от съответния текст на Новия завет, който е илюстриран. Този начин на представяне на "предмети на вярата" в музейно пространство включва настоящата изложба в една по-обща тенденция при подобни експозиции, утвърдена в повечето известни музей. Тук ще спомена само една малка изложба - "Големите празници в охридската иконопис от XV - XIX век", състояла се миналата година в Охрид, която като замисъл и реализация е почти сходна с настоящата.
Съществена е тенденцията да се съхрани връзката с ритуала и едновременно с това да се търсят съвременните визии на църковното изкуство, да се играе "двойна игра", да се търсят синтетични културни пространства. Възможностите на такова синтетично пространство без съмнение предлага Криптата на "Св. Александър Невски".

Ралица Лозанова