Един оперен рецитал
с проблеми

Сред последните издания на нашата авторитетна фирма, която последователно отстоява една сериозна репертоарна политика, е оперният рецитал на тенора Огнян Николов. Най-предпочитани арии от лиричния репертоар на певеца, а изборът им, както се вижда, очевидно има за цел да покаже диапазона на техническото равнище на тенора - Моцарт и Росини с изискването повече за "пасажна" техника, Белини и Чилеа - с разнородни в случая белкантови задачи, Верди и Пучини - в една по-реалистична, по-балансирана звукова сфера, с възможности за показване на добра артикулация, на различен тип фразиране и на артистична, гъвкава изразителност. Всичко би било много добре, ако някои от тези арии не показваха поредица от проблеми в певческото изкуство на Огнян Николов и само въпрос на известен компромис е било някои арии да се съкратят от репертоара или да се заменят с други - преобладаващо по-лирични, където певецът е по-силен и уверен, без "зашеметяващи" височини, които за него все още са проблем - особено там където високият тон трябва да се изпее директно, без каквато и да било подготовка (Росини, Моцарт). В този смисъл много по-добре се приемат "Е ла солита сториа" на Чилеа или арията на Рудолф и дуета с Мими от първо действие на "Бохеми", или Каварадоси от "Тоска", също и Алфред от "Травиата". Но когато нещата опрат до Идоменей или Сципион (Моцарт), или Нарчизо от "Турчинът в Италия" на Росини, там не става дума дори за компромиси, става дума за проблеми. Тъкмо затова според мен певецът само е сбъркал, ако е настоял тези арии да влязат в компактдиска. Защото той има качества - едно определено, пак ще кажа, лирико-поетично излъчване, способен е да прави образ, изразителен е, но там, където не мисли за проблема, който ще му се изпречи след малко. Това е напълно естествено. Огнян Николов има още едно силно качество, което е показано в компактдиска - той "се задвижва" много положително от партньора, от ситуацията на ансамбловото пеене. Тогава младият артист се откроява с тембър и с умението си да "влезе" в образа макар и в рамките на един само дует. Действително може да се съжалява, че нещата са така неравностойни. При това Николов е имал стабилни и професионални партньори като диригента Борис Хинчев и певиците Елена Стоянова (дуети из "Травиата" и "Бохеми") и Румяна Петрова (дует из "Норма").
Много добре е изработен и буклетът на компактдиска - с публикуване на всички арии на оригиналния език, както и на български (О. Николов), и на английски (А. Джелепова). Това е голям труд, но слушателят ще го оцени.

Екатерина Дочева















Вградени
ноти

Огнян Николов.
Моцарт, Чилеа,
Верди, Белини,
Росини, Пучини.
"Гега-Ню",
1999