Лола бяга ли бяга
и има защо

Прибира се един военен вкъщи и емва жена си още от входа: "Булка, слагай ракията, режи салатата!". "А вълшебните думички?", казва му с копнеж в погледа тя. Оня мисли, мисли, накрая й вика: "На бееегом!".
В немския филм "Бягай, Лола" една Лола бяга, бяга, не знае умора. Тази Лола обаче не е като войнишката жена и въобще не е от породата "домакиня". Тя е от днешното техно-поколение, което си боядисва косите в крещящи цветове, татауира се, дето му скимне, пуши стаф, друса глава на рейв-парчета и е близка дружка с онова животно - компютъра. Самият филм на режисьора и сценарист Том Тюквер може да се сравни с компютърна игричка, но само външно - в ускорения ход на действието, анимационните вметки, комбинираните снимки и разни други формални белези. Героите му обаче не са като изоглавените фигурки на компютърния екран, лишени от душа, които, щом натискаш клавишите, правят салтоморталета и надават тенекиени писъци. Сърцата на героите в "Бягай, Лола" не са закърнели, те имат чувства. Въпросната Лола например бяга от любов. Бяга, за да спаси приятеля си Мани - чирак в мафиотска група, който губи 100 бона в марки в метрото и трябва да ги възстанови за 20 минути. Иначе си губи главата. Времето тече ужасно бързо, а единственият човек, способен да избави Мани от гибел, е Лола. Във филма тя има три пъти по 20 минути, за да отърве любимия си - в смисъл, че една и съща история е разказана три пъти с дребни, но съществени корекции във фабулата. От тези корекции зависят човешки животи. А от начина, по който режисьорът ще развие трите разказа, зависи участта на филма. Том Тюквер се справя като същински виртуоз. Сюжетните повторения въобще не доскучават, а разликата в нюансите на отделните новели е отчетлива. Всеки път се казва нещо ново и посланието е качествено различно, при това достъпно и любопитно за всякакъв тип зрител - от най-непретенциозния до най-изкушения. Първият ще се забавлява искрено, вторият ще открие и по-дълбоки пластове във филма. Съвсем естествени са и разнородните отличия на "Бягай, Лола": от приза на консервативната немска критика за филм №1 в Германия за 1999 г. до наградата на разкрепостената публика на алтернативния фест в Сънданс. Просто "Бягай, Лола" е от редкия сорт кино, което не праща по полюсите, а обединява различните вкусове.
Да се каже, че филмът на Тюквер е новаторски като естетика, ще е погрешно. Напротив, в него има лесно четивни отгласи от много образци: гротескните обрисовки на характерите и клипаджийските забивки на Баз Лурман в "Танцуващо сърце" и "Ромео и Жулиета"; монтажните и рисувани психарски хард-врезки на Оливър Стоун (особено в "Родени убийци"); делириумната физическа (и музикална!) среда от "Трейнспотинг"... Списъкът на влиянията може да се продължи още, но това не прави "Бягай, Лола" вторичен филм. Интелигентен и страстен, той си има собствено, много привлекателно лице. И в нищо не прекалява, дори в скоростта. А покрай лудия си танцов ритъм успява да говори лаконично и умно. В него, въпреки младостта на автора (34-годишен), има мъдрост. Като тази, че наглед най-дребните житейски камъчета могат фатално да преобърнат колата на човешката съдба. Независимо дали колата е трабант или мерцедес. Но, каквото и да се случва, поне не бива да се забравят вълшебните думички. В този филм, въпреки заглавието му, те не са "на бееегом", а... Сещайте се сами.

Борислав Колев















От пръв
поглед