Програмиране
на личности

По случай 24 май наградиха няколко журналисти-личности. Извадиха ги пред общата журналистическа скоба и ги подчертаха като особени. С това се прояви уважение към личността, но и се спомена безмълвно, че журналистиката рядко е занимание за индивидуалности. Този повтарящ се всяка година ритуал доказа за сетен път, че бъдещето на медиата е в личностите. Но добре оценените от самата нея, а не отвън.
След като превърнахме в рутина четенето на богатото меню от радиостанции (с хубавото лесно се свиква) и ги приехме като нещо обичайно, вече стоим пред нов слушателски проблем. Без привидно да са еднакви, радиостанциите ни не са и кой знае колко различни. Българинът, в ролята му на слушател, започна да се държи така, както колегите му по съдба в другите светове. Той вече прави своя собствена радиопрограма, смесица от многото радиостанции. Когато песен или дискусия не му харесва, той натиска копчето, докато си намери нещо по-интересно. (Новите радиоапарати, които уж помагат за "доставянето" на радиопрограмата, улесняват "тичането" на слушателя по скалата.) Така проблемът за програмирането става още по-сложен. От една страна прецизността при измислянето на нова радиостанция трябва да е огромна (предвид конкуренцията), от друга програмата губи от смисъла си, когато слушателят я прекроява както си иска. За да му се задържи вниманието, програмата трябва да съдържа нещо, което да преодолява слушателското желание за "бягство". Това "нещо" може да бъде личността. Все още техническите нововъведения не са измислили нейн заместител. Тя си остава магнитът, който чака да бъде използван. Радиото обаче трябва само да намери и да изгради своите личности, които да са по-различни от останалите. Дали това ще бъдат професионални говорители с радиофонични гласове, дали ще бъдат интелектуалстващи водещи или заекващи аматьори, няма значение. Важно е радиостанцията да може да отъждествява програмните си дялове с хора, които сама е избрала и "направила". Все още е боязливо отношението към персонифицираните предавания без заглавие, а само с името на водещия. (Тук, разбира се, не става въпрос за известни люде -тях лесно ги слагат в сигнала на рубриката.) Изключения са радиостанциите, които се престрашават сами да правят личности. По-възвръщаема инвестиция е да използваш вече утвърден глас, отколкото да възпиташ нов. А и новият глас е доста скъпо удоволствие. Затова програмата продължава да бъде по-силна от човека, който я запълва, в резултат на което и слушателят продължава да бъде по-силен от програмата.
Тази история има дълбоко враснали корени. Не че искам на всяка цена да виня все БНР и БНТ, но точно те като първите електронни медии създадоха модела на отношението личност - програма. Много от техните предавания тръгваха със специално подбрани силни личности. После нещо се случваше, личностите слизаха от микрофона (екрана), а предаването оставаше в ръцете на други хора. (Доста по-малко са предаванията, изчезнали заедно с първоначалния си водещ.) Може би в държавната медиа наистина програмата е по-важна от личността, но пък за частниците не трябва да е така. Ако искат да се борят за слушатели, първо трябва да се борят за личностите си.


Вяра Ангелова












От въздуха
подхванато