Сантиментална
балканска птица

Когато Христо Бойчев написа "Полковникът птица" и получи наградата за драматургия на Британския съвет лично от Харолд Пинтър през 1997 г. в Лондон, никой не можеше да предположи, че нерешените етнически, политически и останали проблеми на Балканите ще бъдат решавани ударно със НАТО-вска сила - "решителна", въздушна или просто военна. Тогава тази пиеса направи впечатление и със свойта драматургична умелост, и с публицистичната си прямота, и със автоиронията при експлицирането и експортирането на проблемите в посттоталитарните страни. Направи впечатление като странна източноевропейска птица. Сега тя е сред първите пет в театралната топ-класация на Лондон. Не зная как там са интерпретирали пиесата на Бойчев, но мога да си представя реакцията на публиката при репликата: "Те не правят разлика между Босна и нас.", когато вместо в Босна в лудницата "Св.четиридесет мъченици" пада хуманитарна помощ, изпратена и тогава по въздушен път. Или пък "екзотичното" въздействие, предизвикано от откровенията на Пепа за надхвърлящите десет хиляди "работни познанства", "завързани" на Дунав мост. С други думи, войната в Югославия "препрочете" пиесата на Бойчев не като източноевропейска, а като балканска. Така я "чете" и Владо Цветановски в своя спектакъл, поставен в Прилепския театър и гостуващ у нас на сцената на Театъра на Армията.
Режисьорът поставя пиесата като класическа комедия - с ярки комедийни характерни типове, смахнати балкански субекти. Събрани в нещо като кошара, те са наблюдавани от Доктора - доста статична фигура, която режисьорът се опитва да "задържи" а'парт като Брехтов епически наблюдател. Изобщо цветовата гама на сценичната среда (сценография: Горевски - Светозаров, костюми: Благой Мицевски) е топла, земна, дори пръстена; материалите - естествени. Всичко е природно, емоционално и леко наивно. Балканите като кошара, обитавана от налудничави природни субекти. (Не изглеждаме твърде интересно в собствените си очи.) Превръщането на лудницата във военно отделение от Фетисов е невинна детинска игра, мотивирана от желанието на хората от Балканите да стигнат до Европа, до ООН и Страсбург. Вероятно затова и разговорът между Пепа (Мими Таневска) и Фетисов (Кирил Ристоски) е представен в сантименталната стилистика на мило коледно тържество. В интерпретацията на Цветановски е важно не толкова това, че най-ефикасната стратегия за "оздравяване", за стуктуриране на едно разпаднало се общество се оказва военната (акцията Фетисов). По-важно е, че ние (страните) на Балканите сме изоставени в една кошара и колкото и да искаме да ни приемат в "европските административни структури", те си остават недостижими. В македонското представление Европа е балканската мечта, утопия, копнежен сън. Балканецът се вижда като мрачен, загадъчен, странен и сантиментален. Режисьорът, струва ми се, се опитва да трансформира чрез образа на птиците, полетели към Европа, комедийната стилистика в поетична, но спектакълът остава по-скоро в прегръдките на сантименталното чувство. А и дали на фона на ситуацията в момента мечтата за интеграция на "Балканот" в Европа не изглежда просто като някогашни илюзии и сантименти? С актуалността, самоиронията, ентусиазираната актьорска игра, познатото Бойчево чувство за хумор, спектакълът на Прилепския театър спечели българската публика. А с какво английското представление на тази пиеса печели лондонската и как изглежда балканецът в него, четете в английската преса!


Виолета Дечева

















Реплика
от ложата