Червено и черно
в BG вариант

Месецът на културата в Пловдив беше предвестен от едно събитие - откриване на Центъра за съвременно изкуство в баня "Старинна". Неколкогодишните усилия на художници и критици от цялата страна да "обладаят и присвоят" чрез различни акции това място и да го изтръгнат от евентуалната му съдба на ресторант, казино или дискоклуб, май наистина успяха. Казвам "май", защото честно казано още не ми се вярва, че това е възможно да се случи в нашата страна. Но факт е, че стана. Факт е, че стана в Пловдив. И Пловдивската община си заслужи една голяма червена точка.
Центърът беше открит с изложбата "Алтернативните галерии на 90-те" по идея на Галина Лардева В нея участваха кураторски колекции на Центъра за съвременно изкуство /към ДХГ/ - Пловдив, Центъра за съвременно изкуство АТА, галерия ТЕД и галерия ХХL. Вероятно поради недобра координация, се получи дисбаланс между пловдивското участие с нови работи, изпълнени за конкретни места в сградата, и типа ретроспективно представяне, което другите галерии бяха избрали. Независимо от тези подробности, бойното кръщение на Центъра беше извършено, а същинското тече в момента с провеждането на изложбата "Възстановяване на цялостта" и симпозиума "Фронт за комуникация", станали възможни благодарение на неистовите усилия на Емил Миразчиев, Димитрина Севова, Надя Генова, Моника Роменска и с помощта на Илиана Недкова.
За разлика от Пловдивската община, Столичната си спечели черни точка, привиквайки директора на СГХГ Филип Зидаров и дърпайки му ушите заради изложбата на Спартак Дерменджиев "Красота и устойчивост на греха". От това трябва да е най-щастлив авторът, защото явно е постигнал целта си - изложбата му от скулптури и рисунки на голи женски фигури в неприлични пози да се възприеме не просто като цинична, а като насочена срещу обществото, "което издига греха в основна идеология". В отговор на безумното обвинение, че СГХГ трябва да бъде лицето на града и не трябва да показва задници, Филип Зидаров откри изложбата "Обърнати картини". В контекста на цялата създала се ситуация тя намеква и за обърнатите с главата надолу представи у някои хора по въпроса що е изкуство и къде и какво е мястото му.
Не мога в този план да не спомена и статията "Изкуството се изроди" с подзаглавие "Перверзията" у нас вече е синоним на "псевдоавангард" от Недялко Недялков и Мартин Радославов във в. "Труд". В нея в един кюп са забъркани театър, изобразително изкуство, музика и по най-профански начин авторите са се домогнали до гигантски обобщения по отношение на българския авангард. Но да се анализира този материал и дори да се коментира е все едно да се бърка с голи ръце - за да спазим стила - в клозета. Особено когато един от авторите с наслада води рубриката в същия вестник "Камъните падат" и официализира простащината на поп-фолка.
И накрая за собствено успокоение и пречистване, няколко изложби, които заслужават да бъдат видени: Николай Панайотов в Центъра за съвременно изкуство АТА; Нуша Гоева и Стефана Чернаева в Крида арт; "естественият център - аз" с куратор Галина Лардева и участници Севдалина Кочевска, Петър Кочевски, Иван Тошков и Иван Костолов в Ирида.

Мария Василева















Изкуство
на борда