Следпанаирно

Във всички публикации за току-що отминалия Пролетен панаир на книгата (20-24 май), които прочетох в ежедневниците, някак единодушно се отбелязваше, че той вече не е никакво събитие в културния живот; че не е нищо повече от временно преместване на площад "Славейков" на територията на НДК и най-сетне - че той няма дори чисто търговски характер, защото издателите няма какво да договарят на него... И пак почти в един глас се настояваше, че подобна тенденция се наблюдава от няколко години, но точно този панаир вече се е оказал най-нищожния, абсолютна катастрофа, провал... Акцентирам върху тези твърдения не толкова за да ги отрека - от някаква гледна точка те вероятно са верни, а по-скоро за да ги проблематизирам, тъй като нещата, свързани с Панаира на книгата ми изглеждат далеч по-сложни.
И така, погледнато откъм повторителността на неговото случване, откъм слабата подготовка на много от издателствата, откъм рутинността, с която се отчита присъствие, панаирът действително не е никакво събитие. И тази година на повечето щандове се предлагаха книги, които човек отдавна е можел да си купи, стига да са го интересували. А такива, които само са се мярнали на "Славейков" и са изчезнали като "Исторически опит и литературна херменевтика" на Яус, да кажем - отсъстваха... Все в този дух, почти никое издателство не предлагаше - не казвам каталог - но поне листовка със заглавията, които наскоро е издало, и с тези, които подготвя. Малко бяха и щандовете, на които изобщо можеше да се получи каквато и да е информация за търсена, но липсваща книга, за някакви заглъхнали поредици, за книги, на които е излязъл първият том и които май с него ще си останат. За да не бъда голословна, ще дам само един пример. През 1995 година издателство "Анубис" пусна Книга първа на "Мистериите на Уинтъртън" на Джойс Карол Оутс и с това приключи. Да коментирам, че такава политика е най-малкото некоректна спрямо читателите, подвели се да си купят първия том, е излишно. Или, и тазгодишният Панаир на книгата прекрасно снемаше, отразяваше всички неуредици и странности както на българското книгоиздаване, така и на разпространението на книгите, че и на говоренето за тях, на често липсващата своевременна информация за появата на едно или друго заглавие... С други думи, панаирът беше такъв, какъвто можеше да бъде и претенциите към него би следвало да прераснат в претенции към други реалии, към други субекти...
Още повече, обвинения като горепосочените разчитат твърде много на аналогиите, водят се от носталгиите, забравят и затова изкривяват, хиперболизират... И става така, че най-яростните критикари на панаира всъщност се опитват да провидят в неговата днешност отминалото, искат го такъв, какъвто той е бил преди 10 ноември. Тоест опитват се да открият онова събитие, което панаирът вече не може да бъде. Защото - и това е ясно за всички - не живеем в тогавашната ситуация на плановост - и при издаването, и при продаването на книги. Няма я онази стръв, отприщвана чрез панаира, стръвта да струпаш огромно количество книги за сметка на издаването в месеците преди и след панаира. Българските издателства днес не работят за панаира. На панаира те по-скоро отчитат работата си, показват какво са издали даже не от предшния до този панаир, а какво по принцип са издали напоследък. И това със сигурност е по-нормалната политика. Останалото са предразсъдъци и криворазбрано желание за някаква празнична отчетност и измамна показност.
Що се отнася до обвинението, че панаирът не е нищо повече от един уголемен площад "Славейков", то е и вярно, и невярно. Вярно е, че панаирът някак дублира възможността за свободно движение, за лутане, ако щете, за неспособност да се ориентираш сред множеството щандове и книги, при това с още по-голяма сила. Тъй като номерата и надписите на издателствата се оказват някак лъжливи - на един щанд се намират по няколко издателства, на други щандове стои едно име, а пък книгите, които се продават, са на съвсем други издателства... Но в същото време разликата е огромна. Защото на панаира диктуват, законодателстват издателите, докато на площад "Славейков" - разпространителите. Така на панаира спокойно могат да се видят и купят книги, които на площада няма кой да изложи, защото те минават за непродаваеми в очите на разпространителите. И в случая съвсем не става дума само за български книги, но и за преводни романи, за хуманитаристика... В този смисъл на панаира могат да се открият книги фантоми, за които просто си чул или чел, че са излезли, но едва тук можеш да видиш, пипнеш, а и - както се оказва - за изненада на самите издатели - все още се намират хора, които ги купуват.
Факти като този ме карат да отида и по-далече в предположенията си, карат ме да си мисля - колкото и глупаво да звучи, - че панаирът упражнява някакъв своеобразен принудителен характер. Той кара, заставя бродещите из неговата територия да се подчинят на законите, действащи в нея. По-малко образно казано, вероятно желанието за сеирджилък, желанието да не пропуснат нещо, да са в час със ставащото, снобизма ръководят част от посетителите, но това в крайна сметка е без значение. Защото независимо от мотивите, повечето хора, дори такива, които иначе не влизат в книжарница и не се заглеждат по масите на "Славейков", си тръгват от панаира, купили си книжка... Иначе изречено, излиза, че панаирът успява да изкуши и неизкушените, да ги улови в мрежите си, да ги съблазни... Защото съзнанието за неговата временност, а оттук и изключителност, карат ако не друг, то поне случайните посетители да го мислят като събитие. Да не говорим, че панаирът ако не преодолява, то поне временно компенсира хаоса, който цари в книгоиздаването, превъзмогва регионалността в културната ситуация. В НДК си съжителстват повечето от наличните из страната издателства, което не просто създава възможност да се види къде какво излиза, но помага на самите издатели да разберат какво издават колегите им. Защото при слабата информация за това какво се издава в Шумен или Варна, примерно, не е изключено една и съща книга да залегне в плановете на повече издателства. И не само да залегне, но и да се издаде, както се е случвало вече. Лукс, излишен за всички, като се има предвид малкият български пазар. Следователно, панаирът може и да не е действително търговски панаир в смисъла, който се влага, когато се говори за Лондонския или Франкфуртския, но за нашите мащаби той все пак създава условия било за контакти и опознаване, било за среща на издателите, за размяна, както стана дума, на най-елементарна информация и уточняване на някакви най-общи бъдещи планове. Тоест Панаирът на книгата има не просто дисциплиниращ, но и чисто просветителски характер. И най-сетне, той е събитие, погледнат и откъм проведените премиери (ще откроя премиерата на новия превод на "Фауст", дело на Любомир Илиев), откъм награждаването, а това значи и опубличностяването на книги, издателства, преводачи, събитие е и заради откриването на 24 май на нова книжарница "Писмена" (в рамките на "Салона на изкуствата"), в която той като че ли се премести, категорично отказвайки по този начин да свърши.
За да не остана обаче с по-общите си разсъждения, ще ми се накрая да откроя някои от книгите (и респективно - издателствата), които на Пролетния панаир на книгата - поне за мен - се оказаха важни. Започвам със "Собствена стая" на Вирджиния Улф. Книгата е издадена от "Хемус" и е в прекрасен превод на Иглика Василева. Започвам с нея не само защото "Собствена стая" на Вирджиния Улф не отстъпва на романите й, и тук стилът й е все така виртуозен, но и защото това е книга, която показва какво значи текст на жена, говорещ за жени, без да бъде смешен или едностранчив, както е с много от по-късните феминистки текстове. Следващото заглавие, върху което ми се ще да акцентирам, е "За фотографията" от Сюзан Зонтаг на издателство "Златорогъ". Макар че Зонтаг е позната на българските читатели от преводи в периодиката, това е първото й същинско представяне на български в много добър превод на Христина Кочемидова и Юлиян Антонов. По традиция плевенското издателство "ЕА" се представя с интересни заглавия. Едно от тях е "Архетиповете на колективното несъзнавано" на Юнг, автор, който издателството очевидно се е заело да представи колкото се може по-пълно. А другото е "Смърт на кредит" на Селин. След бума, който направи през 96-та "Пътешествие до края на нощта" (в прекрасен превод на Росица Ташева и издадена от "Колибри"), този роман на Селин вероятно ще бъде едно от литературните събития на тази година. Издателство "Прозорец" лансира името на един от най-интересните съвременни френски философи Мишел Сер с "Атлас" в превод на Нина Венова, "Наука и изкуство" представя непревеждани есета на Ортега-и-Гесет под заглавие "Човекът и хората", които действително се концентрират около появата на другия и опасността от него, отношението ние-ти-аз, изненадата от аза, пътуването към тя и т.н., и т.н. И последното заглавие, което ще спомена е "Език, Литература, Идентичност" на УИ "Св. Кл. Охридски" - сборник, включващ докладите от две поредни годишни конференции на преподаватели и студенти от Факултета по Славянски филологии. Все книги, които - дори и в очите на тези, които мислят панаира като пространство, което непременно трябва да явява нови заглавия - оправдават провеждането и на този Пролетен панаир.

Амелия Личева



Пролетен панаир
на книгата,
НДК, 20-24 май
1999