Пловдив, озарен от блясъка на фойерверките, Античният театър и възторженият патос в словата на президента Петър Стоянов, на министъра на културата Емма Москова, на кмета на града Спас Гърневски и Доницети - Меса ди Глория, и Кредо - всичко това, събрано в една вечер, бе наречено тържествено откриване на Европейския месец на културата. А Пловдив, за наша гордост, бе избран за съпътстваща културна столица на Европа за 1999 година. Събитието, обладало духа на града, бе не само атракция и разкош за окото, но и благодат за ухото, което се наслаждаваше на великолепната музика на Гаетано Доницети. Интерпретирана от Пловдивското оперно-филхармонично дружество и неговия диригент Георги Димитров. Един неповторим по красотата си декор. Изисканата грациозност и белота на Античния театър, очертал профила си върху теменуженосиньото небе, създаваше усещането за вечна хармония между природата и сътвореното от човека. Древност и настояще, история и култура, емоция и разум, а над всичко - извисяващите се тържествени акорди на Месата. Доницети знаем с няколко от над 80-те му опери; рядко у нас се чува и творба от църковните жанрове, в които той, с присъщата си изобретателност и мелодична инвенция, изразява преклонението си пред Бог и Църква. Голямата Меса ди Глория се превърна в прослава на човешкия съзидателен дух на музиката. С откровена емоционална приповдигнатост и много, много жар пяха не само хористите (диригент Крикор Четинян), но и солистите - Красимира Стоянова, Ирена Петкова, Гилермо Домингес и Йон Тибериус. Като истински привърженик на белкантовия стил, Доницети е посветил на солистите най-трудните и отговорни епизоди на произведението. Всеки според качествата и възможностите си се стремеше максимално да постигне изразителност и да подчертае характерните състояния, заложени в текста и мелодиите. Без да излязат от границите на добрия вкус, но и без да достигнат вдъхновяващото и запомнящо се внушение. За соловите партии на флейтата и цигулката бяха поканени двама от най-видните инструменталисти: Георги Спасов и Стойка Миланова. Георги Димитров явно е изработил в детайли творбата и реализира нейната монументалност, бляскава многозвучност, възхвални настроения, пресъздадени с подобаваща сила и ефекти в оркестъра и хора. В сложната полифонична плетеница се открояваха епизодите на просветленост, размисъл, лирика и трагични, дълбоки изживявания. Към всичко това се прибави и един особен, изключително въздействен щрих - още незаглъхнали аплодисментите за Меса ди Глория и Кредо, и, като от небето, се засипаха прелестните звуци на "Месечинко льо, грейливке". Пееше Елена Каневска-Андреева. Една светлина, един глас, една извечна мелодия, разпръскваща уханието на родната земя! А за финал на тържествената церемония и концерта бе избран естествено Химнът на Европа - Ода на радостта от Деветата на Бетховен. Най-съкровеното послание на гения, каращо душата да трепва пред грандиозността и величието на мисълта и на прозренията му, а сърцето да затупти в ритъма на всечовешката песен - всички сме братя, нека се прегърнем...

Боянка Арнаудова