Нов превод на Фауст
Любомир Илиев, преводачът на най-новото и пълно българско издание на "Фауст" използва премиерата, за да благодари на чиновниците от Министерството на просветата, работили там в началото на 80-те години и свалили от програмата на училищата Гьотевата творба. Към възмущението от постъпката им се прибавили увещанията на Вера Ганчева и първите опити за превод на най-известните пасажи от текста. В края на 89-та година пълният превод на двете части на трагедията бил готов. Всеки, който поне донякъде знае немски и има елементарна представа от превод, като разгърне текста, веднага може да разбере какво предизвикателство е претворяването на друг език на тези семантично и езиково многопластови и различни по ритъм стихове. Самият Любомир Илиев още на премиерата заяви, че има поне 80 поправки, които се надява да може да нанесе във второто издание, и че изобщо приема като относителна завършеността на превода си. Що се отнася за техниката на работата му, тя е още по-интересна. Той твърди, че е сънувал Гьотевите герои като на сцена в театър, с костюми и героите са говорили... на български.
В издателската суматоха и сергийната търговия след 1989 г. за "Фауст" не се намира издател, а и самият преводач не е в България, защото работи в немско издателство за изкуство. Ето че идва годината на Гьоте - 1999, и фондация "Интернационес", която подкрепя чуждоезиковите издания на немски автори, намира добър повод да спонсорира луксозното издание на "Атлантис". За труда си от Министерството на културата Любомир Илиев получава почетна грамота на 24 май. Вероятно го очаква и новоучредената национална награда за превод. Но дори и без тях, "преводач на "Фауст", както каза някой, е като аристократична титла и остава доживот.
За справка, това е 11-ият поред превод на трагедията на български. Има най-различни варианти, повечето непълни, други в проза. Според някои статистики "Божествена комедия" на Данте и "Фауст" от Гьоте са най-превежданите творби на световната класика.


Ирина Илиева