Една мряна зачука вчера нагоре по бързеите, ей толкава!Така ще избегне отговора художникът Стефан Савов, ако го попитате какво работи. Миналата сряда, обаче, директорът на Сатиричния театър Рашко Младенов го издаде. Той му подреди една изложба във фоайето на театъра и там се видя, че, от дума на дума за пъстърви, блесни, спининги, Стефан сътворил повече от 70 сценографии в почти всички български театри, и в чужбина, с най-видните ни режисьори Юлия Огнянова, Методи Андонов, Младен Киселов, Крикор Азарян, Маргарита Младенова, Иван Добчев и още двадесетина други. Освен пиесите на Шекспир, Юго, Ибсен, Уайлд, Чехов, Брехт, Шоу, Гогол, Ануи, Тенеси Уйлямс, дай Боже и на другите му колеги толкоз, Стефан създал декори, понякога и костюми, и на българските класици Иван Вазов, Рачо Стоянов, Ст. Л. Костов, Пею Яворов. Съвременните писатели и поети Иван Пейчев, Рангел Игнатов, Станислав Стратиев, Йордан Радичков, Стефан Цанев, Георги Марков са му приятели от сцената и от "Бамбука". А с Иван Радоев, Борис Априлов и Павел Вежинов покрай рибарлъка, веднъж с Павел набарахме в язовира една бяла риба, направили шест постановки в Сатиричния и Народния театър.
Не познавам български сценограф с толкова странен творчески процес. Обикновено партньорството художник - режисьор започва с безсънни препирни и камари от угарки, докато идеите им прилепнат. А Стефан започва направо да лепи макети и като Гъливер над миниатюрните си кулиси, мебели, терени, нива седмици наред крои сценичното пространство. Даже понякога го населява с фигурки голями като палец. Трябва да е бил отличник по ръкоделие. Туря лампички, макари и въженца, за да подскаже движението на пана и подиуми. Навярно си отбелязва и местото на всеки върток. Тази врътлива работа не е само за режисьора. Той може да си представи всички измерения на сцената и от един ескиз. Нито за изпълнителите на декора, на тях им стига един чертеж. Стефан го прави за себе си. В този процес той изгражда естетическата си концепция за спектакъла, създава законите на новата реалност, в която ще се развива драматургията, закони валидни само зад сценичната рампа и само за този спектакъл. И едва когато подложи на изпитание функцията на всеки модул от сценографската архитектоника, чак тогава той показва макета на режисьора: Ето така мисля аз, като се върна от риболов ще говорим.
Не познавам и режисьори, които отведнъж ще се съгласят с всичко. Не зная Стефан да е имал драматични противоречия с някои от тях, но зная каква ще е развръзката, ако ги имаше. Ще запаля колата и тръгвам надолу по Струма, все ще клъвне нещо, или ще седне с приятели рибари на чашка и кротко ще преглътне болката от неосъществената идея. Сигурен съм, че ще е тъй, защото той в театъра никога не е правил театър, не е вдигал кавга. Извън сцената, да. Чувал съм, че даже са го стреляли на стълбището на бар "Астория", когато се втурнал в една крамола с някакви военни ли, бивши партизани ли? Както и да е. Било през четиридесетте години.
Във всички театри творческият процес е най-белият кахър на сценографа, защото драмата започва с реализацията на проекта. Малко пари, къси срокове, ядове с дърводелци, тапицери, осветители, сценични работници, перукери, шивачи, пък и като се завихри някоя глума около корсета на примадоната, ела да видиш как хвърчат перушини зад кулисите! Само с рибарско търпение, разказва Стефан след премиерата, заметнеш, дръпнеш, пуснеш, клечиш, докато се наиграе и пак дръпнеш. Това е чалъмът.

Христо Градечлиев