Софийски музикални седмици
Милен Начев, Георги Черкин и Станимир Тодоров се представиха в концерта на Радиооркестъра. И тримата са млади талантливи, много талантливи! Всъщност най-зрелият между тях и с най-богат опит е Милен Начев, който овладя и поведе всички в интерпретацията на две сложни и със специфична структура на Рахманинов и Щраус произведения.
Четвъртият клавирен концерт на Рахманинов е "изходът" от почти 10-годишно творческо мълчание на автора. И, за съжаление, тази творба не притежава "божествената искра" на много често изпълнявания Втори концерт. Точно затова е голямото удивление от съвсем младият пианист Георги Черкин, обхванал твърде разнородните епизоди, намерил обединяващото в темпоритъма, акцентите, нюансите. Интерпретацията му се запомня с индивидуалния си характер, с един много графичен и прецизен почерк. Черкин свири ту деликатно изискано, ту преминава през възторжено-патетичните вихрени откъси с блестяща виртуозност, ту тонът му става плътен, ту искри с разнообразни темброво-динамични отсенки. Наистина, Георги Черкин е явление в нашето клавирно изпълнителско изкуство, което не подлежи на съмнение в развитието си и възхода си. Макар да е още само студент в Музикалната академия, той е носител на няколко престижни награди; току-що спечели в Италия приза на международния конкурс за интерпретация, специализирал е в "Санта Чечилия" - Рим. Станимир Тодоров пък е един великолепен челист. Класата му проличава още с първите пасажи от монументалната симфонична поема на Рихард Щраус - "Дон Кихот". Декоративност, Фрагментарност, експресивност и над всичко - пъстробагрието на огромния оркестър, омесен от златните ръце на изключителния майстор-гений Рихард Щраус.
Композиторът възлага на този оркестър ролята на актьор, разказващ познатата история за Дон Кихот. В това звуково повествувание са вплетени соловите партии на челото и на виолата (Валентин Геров), история на Дон Кихот. Станимир Тодоров свири с подобаващ размах и изразителност, преминавайки с много вкус и майсторство от едно в друго състояние, използвайки техниката си (изрядна!) и дарбата си за ваяне на звукови образи. С много вкус и мярка, резултат на висока изпълнителска култура. Неговият Дон Кихот бе и многостранно представен, и нежен и героичен, и малко "виенски", и универсален, а финалните му фрази с последния дъх на рицаря бяха незабравимо пресъздадени. Разбира се, всичко това не може да се отдели от цялостната интерпретация на оркестъра и преди всичко на Милен Начев, за когото вечерта бе истински успех. И доказателство за непрестанните му търсения, открития и художствени постижения.
Боянка Арнаудова