Гледки от застоя
Предишната седмица като че ли вреше и кипеше от всякакви важни случвания в най-различни области: обявиха Милошевич за военнопрестъпник, свърши българският футболен шампионат, в Пловдив започна Европейският месец на културата, в парламента избухна поредният скандал с дърпане на реверите и обидни прозвища. Направо да се задъхаш от "събития", които телевизията с трогателна пионерска отговорност отразяваше и препредаваше. Ще рече човек, че е не обикновен екранен наблюдател, а жив участник в "бурното" българско "битийстване".
Когато обаче отстранението на погледа из(за)мести включеността на присъствието, значи, че нещо с обществения ентусиазъм става, а в обществения живот нищо не става. Това "нищослучване" личи ясно от синия екран: изобилие от спортни предавания, от спорни с качествата си документални и от по-скоро тривиални, отколкото впечатляващи с художествени достойнства игрални филми - телевизионна програма, гледаща актуалността предимно хедонистично и репортерски и никак публицистично. Отразяване и замъгляване, не промисляне и интерпретиране.
Гледки на застоя - това ни предлага всъщност "обществената" телевизия. Животът в страната се е свил, всеки се е сгушил в тревожно очакване, вслушвайки се в тътените от запад и в тишината на приватизацията. Стагнацията ни е стиснала за гушата, "от никъде взорът надежда не види". Безпокойството обаче е противопоказен образ за националната електронна медия и понеже то няма как да се скрие, тя предпочита да не го забелязва. Също, прочее, както някога разните му там номенклатурни старци и обслужващи журналисти не забелязваха чернобилската радиация или страданията на изселваните ни съграждани-мюсюлмани. След като реалността не удовлетворява линията, толкова по-зле за реалността.
Печално е, разбира се, че най-популярната българска медия е така индиферентна към обезпокояващата и потискаща действителност. Но още по-печален е изводът от това видимо безразличие: когато властта е неспособна да посрещне проблемите, тя предпочита да ги прикрива. Затворените очи на телевизията са плашещият белег на застоя; са пореден знак за връщане към разбирането на българския преход само като възможност за приличен доход.
Митко Новков