Масовата литература -
светлина и сенки
Спомняме си, че миналата година конкурсът "Развитие" за неиздаден роман от български автор събра почти сто претенденти. Още тогава прозвуча изумително, че в родната ни литература, (все) така бедна откъм добра проза, има огромен брой автори с жива амбиция (и време) да докажат противното. Книгата на Здравка Евтимова представлява един от петте ръкописа, получили равностойни Специални награди. Всъщност, след като имахме възможност да прочетем наградените текстове, стана ясно, че те съвсем не са равностойни и решението на журито диша един доста носталгичен принцип на (потребността от) унифициране. Това обаче е друг въпрос. Сега ни интересува само Здравка Евтимова.
Въпреки усилията на "вулгарната" проза от калчевски тип досега трудно можехме да говорим за добра масова литература. Белетристиката все се напъваше да компенсира липсата на способности чрез хиперболизация на отделни черти: краен натурализъм вместо почтена психологическа мотивация, порноефекти вместо чувствителност... В резултат на това "масовата литература" беше много повече масова, отколкото литература. Все така недостижимо далечни изглеждаха американските образци, които можеш да прочетеш, без да изпитваш чувството на вина, че си цапаш ума. "В студената ти сянка, лейди" представлява сериозен опит да бъдат уравновесени амбивалентните характеристики, присъщи на жанра. Тя има криминален сюжет, доколкото разказва предисторията на едно убийство и опита да бъде идентифициран убиецът. Увлича ни с шлагерната нагласа на белетристите през това десетилетие настървено да ровят из житейското бельо на (ново)богатите българи. (Всъщност дали този шлагер не идва още с "Тютюн"?) И пак (както "Тютюн", но и другите "прози" в края на нашия век) експлоатира сантименталната привлекателност на мотива "И богатите плачат". (Успокоително е, че не само ние, българите, сме влюбени в този мотив.) Добрата новина при Здравка Евтимова е, че успява да организира типове психологическа аргументация за повествователните характери, все така вътре в границите на куриозното четиво. Образите, разбира се, са типови и типични - такива, каквито трябва да бъдат в почтените екземпляри на този жанр: сирак, тероризиран в трудово-изправителни лагери; гениален математик, продал се заради своята голяма любов; същество с андрогинна полова идентичност, влюбено в компенсаторната сила на властта и парите... И все пак това, което издърпва книгата над нейните конкуренти в масовата култура е идеята да се създаде алегоричен образ на всевечната човешка потребност от признаване и любов. Знаем, че още от времето на Музите този образ присъства във вид на (много) красива жена. Все пак психологическото попадение на Здравка Евтимова е добро: без да видим самата Жена (а дали тя съществува?), четем отражението на потребността от нея в душите на мъжете-герои. Какво пък, Лакан навярно е прав, когато твърди, че Жената не съществува - със сигурност не и в този (нашия?) "мъжки" свят на удобства, пари и бързи коли. Може би затова (и) богатите плачат...

Милена Кирова











Думи
с/у думи








Здравка Евтимова.
В студената ти сянка, лейди.
Изд. Развитие
Холдинг КДА.
С. 1998