Човечността
Вторият филм на Брюно Дюмон изследва един-единствен въпрос - що е това човечност. Теоретичен, физически или метафизичен въпрос? Точно така. "Човечността" е теоретична и метафизична притча, защото е страшно, великолепно физически филм. "Човечността" е изключителен филм, защото се посвещава буквално, настойчиво, дръзко на заглавието си. Фабулата се развива в дълбоката провинция. Главният герой носи рядко срещаното име Фараон дьо Винтер (Еманюел Шоте). Той живее на ул. "Фараон дьо Винтер", кръстена на дядо му, уважаван портретист.
Нашият герой не е художник, а млад полицейски лейтенант в местния комисариат. Той живее с майка си след смъртта на жена си и детето. Негова съседка е силната и хубава госпожа Домино (Севрин Канеел). Той я харесва, но тя си има любовник. В зелената и спокойна провинция откриват трупа на 11-годишно момиченце, изнасилено и убито. Фараон не е пристигнал веднага на местопроизшествието, както дългът му повелява. Виждаме го да тича през полето, през екрана, като че ли иска да избяга накрай света от този ужас. Но не е възможно, няма край на света, има само свят, кадреран от камерата, която го заснема. Фараон е разбит.
След това на екрана ще се случат още доста работи. Филмът сякаш се влачи, взрян в хората и в нещата, изпълнен с обрати, силни епизоди, бурлескови и трагични ситуации. Той приема погледа на Фараон, който е свидетел по своя си чувствен, земен, безсловесен начин, като един светец - поема върху себе си цялата болка на света. От тази гледна точка - на великденчето, на човешкото тесто - сценарият умножава перипетиите и всяка от тях ни кара да се питаме дали това което става, произтича от човешката същност.
Брюно Дюмон стои здраво върху тази земетръсна зона. Той се гаври с полицейската интрига, със селската хроника или с психологията. Поставя камерата фронтално пред мъжките и женските тела. Той гледа. Ние виждаме. Виждаме човеци като при Вийон.
Не сме много доволни или горди от гледката. На моменти филмът дразни. Е, и? Той ни докосва точно и удря силно чрез мощното емоционално присъствие на актьорите. Постепенно, по необичаен начин той ни потриса.

Жан-Мишел Фродон
Монд

Кан '99