Марана Симхазанам
С първия пълнометражен филм на индийския режисьор Мурали Наир "Марана Симхазанам" ("Тронът на смъртта") напускаме бреговете на експеримента, за да се гмурнем в обстоятелствената режисура на една трагична приказка, самофинансирана от режисьора със смешен бюджет и заснета за две седмици с активното съдействие на населението на малкия остров Керала. Кадрите не са ефектни, но режисурата свидетелства по различни пътища за общата воля да се гледа критично на света. В дадения случай чрез доста фарсова парабола за социалните неравенства в Индия Мурали Наир хвърля мост между Виктор Юго и Жан-Люк Годар.
Това е историята на селскостопански работник от бедно островче. Осъден е на смърт, защото е откраднал един кокосов орех, за да нахрани малкия си син. Жена му търси помощ от местната комунистическа организация, която повежда борба за внасянето на електрически стол от САЩ - за да облекчи смъртта на клетника. Така той умира щастлив - успял е, макар и само веднъж в живота си, да нахрани до насита семейството си с последния обяд на осъдения. Революцията решително е погребана...
Въпреки остроумния и зловещ характер на фабулата, не тя е същественото във филма. Поразително силното си внушение той дължи главно на виртуозния си монтаж.


Жак Манделбом
Монд

Кан '99