Молох
Поетичен филм за един ден на Адоф Хитлер и Ева Браун в Берхтесгаден през пролетта на 1942-ра. Това е новият енигматичен обект (херметичен, ще кажат хулителите) на руснака Александър Сокуров. Веднага ни връхлитат зашеметяващи кадри - до степен да не можеш да се откъснеш от тях, предизвикават объркване, дестабилизарат възприятието. Какъв е този трик? По кръглия път около зловеща крепост, сякаш взета от "Макбет", се появява светлият силует на танцуваща гола жена. Тя се протяга. Тази първа картина, наситена с тревожна изкусителност, афишира внезапно, като светкавица своята принадлежност към рекламната нацистка естетика. Ева Браун (Елена Руфанова) чака своя любим Фюрер, убиец от висока класа - нещо, която тя знае и харесва... Господарят пристига. И започва макабрената история в затворено пространство.
С универсалното митологично название "Молох" авторът на "Майката и синът" продължава своя елегичен и живописен размисъл върху смъртта - той населява всички негови филми. В крайна сметка това връщане към нацизма би могло да се отнася също така за Сталин или за всеки режим, който под прикритието на патерналистичната концепция за властта изяжда своите и чуждите деца...
Сокуров буквално рисува труп. Филмът е хипнотично и същевременно негледаемо платно на майстор - излъчва задушлив газ, ако го приближиш. Кадрите на Сокуров въздействат право на сетивата, както е при Линч. Недоловимо дихание преминава през целия филм, за да погали нашата ужасена плът и да я успокои.

Изабел Потел
Либерасион

Кан '99