Кан'99

Златна палма
Розета на Жан-Пиер и Люк Дарден, Белгия

Голямата специална награда на журито
Човечността на Брюно Дюмон, Франция

Награда за режисура
Педро Алмодовар за Всичко за майка ми, Испания

Награда за мъжка роля
Емануел Шоте в Човечността

Награда за женска роля
ex-aequo на Емили Дьокен в Розета
и на Севрин Канеел в Човечността

Награда за сценарий
на Юрий Арабов и Марина Коренева за Молох
на Александър Сокуров, Русия - Германия

Награда на журито
Писмото на Маноел де Оливейра, Португалия

Голямата награда на висшата техническа комисия
Императорът и убиецът на Чен Кайге, Китай

Златна камера
Марана Симхасанам на Мурали Наир, Индия

Златна палма за късометражен филм
Когато денят започва на Уенди Тилби и Аманда Форбис, Канада

Награда на ФИПРЕССИ
Нова кожа на Емили Дельоз, Франция



Радикалният Кан

Наградените филми на 52-я фестивал безспорно са добри. Но изборът на журито несъмнено нанесе лош удар на една по-широка идея за киното, която беше заложена в селекцията и имаше възможност да бъде изразена цялостно. Като всички други изкуства по-стари от него, киното е подложено на дълбоко вътрешно напрежение, стремящо се да отцепи най-дръзките му артистични проявления от по-конформистката масова продукция. Но киното е и индустрия, то винаги е черпело своите форми и специфика в тази своя "нечистота", днес заплашена от двойно почистване - под едновременната благосклонност и на чистия бизнес, и на чистото изкуство.
Именно фестивалът в Кан, най-голямото кинематографично събитие в света, е мястото, където се наблюдава развитието на това разцепление, но и мястото на възможната съпротива срещу неговото задълбочаване. Отказът на холивудските грандове да представят свои филми потвърждава тази ситуация, но също така изяснява и възможностите й. Суперпродукции, чиито рекламен бюджет е по-голям от цената за реализиране на десет филми в много други страни, нямат нужда от културна легитимация в Кан - те имат възможности да осигурят промоцията си и без посредничеството на Кроазет. В своите финансови висини те се опасяват и от най-малкото неконтролирано завихряне, което би могла да отклони от траекторията прецизно подготвеното изстрелване от този Кейп Канаверал на маркетинга, какъвто всъщност е Холивуд.
Отсъствието на американските студиа потвърждава пукнатината, която очевидно е незапълнима. От друга страна, то позволява обединяването на останалото кино, представено от необвързаните кинематографии - 52-то издание на Кан показа колко те са различни и плодоносни. Нещо повече - в конкурса имаше филми, подписани от Педро Алмодовар, Раул Руис, Такеши Китано или Дейвид Линч, които доказват, че е възможно съчетаването на безкомпромисната творческа амбиция с удоволствието да се гледа филм от всички. С предизвикателна систематичност журито, обратното, подкрепи само най-радикалните филми - дори с риск да изглежда едностранчиво и ограничено.
Показателно е, че този избор защитава двата филма, носещи най-мрачния поглед за състоянието на обществото и човешките отношения. Въпреки че повечето заглавия от тазгодишната официална селекция се основаваха на надеждата за подобряване на социалните връзки. Мрачният поглед върху света и радикалността на естетическите вкусове имат очевидно своето място в киното. Но желанието киното да бъде сведено единствено до него не прави добра услуга на това изкуство. С това по-скоро рискуваме всички други кинематографични подходи да бъдат тласнати към полето на индустрията. Киното като изкуство би се оказало много самотно. Фестивалът в Кан - също.

Монд, 24 май 1999

Превод на
рецензиите
от френски
Боряна Матеева