Успоредни демократизми
Ако трябва да опишем медийната ситуация в България, ще кажем така: От десет години насам имаме свобода на словото. Имаме много частни медии, които се развиват демократично и при липса на цензура. В момента чакаме държавните медии да станат обществени.
Малко шаблонно звучи, но добре. След десет години ще можем да го повторим същото, без големи поправки. Не че медийният пазар ще спре да се развива. Надявам се, напротив. Но медиите ни, поне засега, се движат под диригентството на странните ни разбирания за свобода на словото, за демокрация и политика. В сферата на медиите се случват абсурдни неща, които се възприемат за нормални.
Новият програмен шеф на радио "7 дни" щял да прави промени, един вид реформи. Най-главната от тях е, че се скъсва с досегашното "опозиционерстване на медиата" (цитатът е от пресата). Ако не живеех в България, сигурно щях да се възмутя. Всичко е много хубаво - реформи ще има, нови неща. Модерно е, нека ги прави. Но как е възможно най-голямата ти гордост да бъде това, че ще отнемеш звученето на опозицията? "Опозиционерстването" (не в политическото му значение) е нещото, което може да направи програмата интересна. Това, че опозицията ни не била читава като в другите държави и затова не заслужавала да има трибуна, е ужасно недемократичен довод. Едва ли някой се надява България да има някога управляващи и опозиция, които да заслужават нещо, но с такива доводи демокрация не се прави. Играенето с този тип мисли може да доведе до много по-страшни последствия от отнемането на думата. Те могат да дойдат или веднага, или - което е още по-болезненото - в следващите поколения.
Има още една причина, която може да бъде изтъкната като позволяваща спирането на опозиционното звучене. Тя е простичка - недопустимостта да има политическа медиа. Логично е. Какво обаче става със "Свободна Европа"? А, тя не е българска. Пардон, значи за нея може. А какво правеше "Дарик" през 1997 г. - а, то пък тогава опозицията беше друга и за това вървеше да има политическа радиостанция. Тогава случайно промушилата се отнякъде реакция срещу "Дарик" се определяше като реакция срещу демокрацията. Най-лесно е и тия тук размисли да бъдат определени като такава антидемократична позиция. Толкова по разбирането за свобода на словото в България.
Не изпитвам лудо пристрасие към радио "7 дни". Трудно ми е да го слушам, но сигурно има хора, които му се радват. По-интересен ми е въпросът защо имаме политически медии. Това означава, че някъде здраво ни куца диалогът, правото на свободно изразяване на мисълта и плурализма. Няма механизъм, чрез който медиата да надскочи индивидуалния субективизъм и да погледне и от двете страни на един проблем. Затова потиснатата енергия трябва да се изкара някъде другаде. И който има пари - си прави политическа медиа. Там хората си говорят каквото си мислят, но по-важното е, че не влизат в диалог с инакомислещите. Няма реален обмен на мисли и идеи, има успоредни реки, които демократично не се срещат. Потокът на опозиционната енергия ще се прояви някъде другаде, след спирането й в "7дни". Не в това е проблемът. Проблемът е в това, че не се вижда краят на пристрастната политическа медиа в България - била тя печатна или електронна. А е толкова демодирано да бъдеш политически пристрастен.

Вяра Ангелова












От въздуха
подхванато