Непобедена от времето

След като вече се отказахме да чакаме промяната на БНТ, като че ли обстановката около тази важна институция и медиа се успокои напълно. Но така е с навика. Той постепенно и неусетно превзема човека, превръща всички нови очаквания в ненужни. Както бойните действия в Югославия вече наистина започнаха да ни изглеждат ежедневие, така се случи и с държавната телевизия. Впрочем БНТ и Югославия по нещо си приличат. Съвсем не става дума за сходството им като цензурирани обекти, а по-скоро като обекти на различни атаки и начин на защита от тях. И в двата случая всъщност става дума за обсада. Тя трае обикновено докато започнат да привършват бодрият дух и провизиите на обсадените, но също така докато нещо прекърши и упоритостта на обсаждащите. В случая с телевизията, многобройните нейни обсаждащи критици първи бяха обзети от силната досада и скука, и започнаха все повече да напускат полесражението. Впрочем това поле на битка, продължаваща почти десетилетие, е сякаш мъртво, наситено с тежките метали на едни и същи обвинения и контраобвинения. Въпреки че обсаждащите в момента са обзети от странна и крайна умора, а малките митингуващи групички около институцията са съвсем несериозни и изобщо не бива да ги броим за участници в битката, БНТ като че ли все още не смее да си покаже носа извън своята крепост от закостенелости в мисленето и шаблони в поведението; страхуват се може би оттам, отвътре, да не си навлекат нов поход от несъгласия. В това притихване на телевизията има нещо сходно със сръбската тактика, която обаче е такава поради чистата невъзможност да бъде друга. Едва ли стои така въпросът с националната телевизия. Публицистиката почти липсва, което пък дава ускорение на такива типично комунистически международници като Иван Гайтанджиев да представляват по телевизия "7 дни" едва ли не "целокупната опозиция". Забавните рубрики, кинорубриките и игрите - от спорта до свенливия хазарт, изглеждат иначе напълно, а понякога и прекалено достатъчни. Беглите културни предавания са лишени от всякакво предизвикателство. И изобщо, въпреки че вървят достатъчно предавания, които могат да бъдат наречени "младежки", като цяло в по-сериозната сфера господства преклонението пред авторитети, които се намират в заника на своята дейност и трудно могат да послужат в момента като отправна точка за някакви дебати, насочени към бъдещето. Телевизията всъщност трябва да усили дискусионното присъствие, а не да се задоволява предимно с мемоарното.
В този смисъл БНТ, която, за разлика от Югославия, в момента не се намира под толкова плътна обсада, се извисява като паметник на своята непобеденост от времето (и спорадичните митингуващи около нея само усилват това впечатление). По православна инерция всяка институция у нас изглежда поставена някак извън времето и къде несъзнателно, къде не, работещите в нея се стараят да поддържат тъкмо този имидж. Но и страстта по вечното е неизтребима в човека.

Ромео Попилиев















Петък,
ранна утрин