Идентичност
и интеграция
На 20 и 21 май в Шумен се събраха близо триста души, представители на малцинствата от България и съседните балкански страни, за да обсъдят "Българският модел за решаване на малцинствените проблеми". Международният научен симпозиум беше част от едноседмичните тържества, посветени на 10-годишнината от съпротивата на турците срещу тоталитарната власт и насилствените опити за тяхната асимилация.
Пред многобройни участници балканските учени направиха безкомпромисен и точен анализ на съвременната ситуация на Балканите, на състоянието на правата на малцинствата, на политиката на великите сили по отношение на малцинствата на Балканите.
Чутото и казаното на този симпозиум би трябвало да се анализира детайлно, защото имаше съществени приноси за ново политическо и геостратегическо мислене на Балканите. Обединяващо беше чувството на дълбока привързаност към региона и ясно изповядвана балканска и европейска идентичност, желанието за постигане на общобалканска интеграция и съюз в името на мира и икономическия просперитет.
По повод ролята на малцинствата и състоянието на техните права в отделните балкански страни представител от Гърция каза следното: "Не се уповавайте като на панацея на Евопейския съюз и НАТО. Ние членуваме и в двата съюза от години, но нашите права са много по-пренебрегнати от вашите тук в България. У нас, в Гърция, подобен симпозиум е неосъществим."
Впечатляващи бяха коментарите и въпросите на Ахмед Доган към колегите от Турция във връзка с преосмислянето и осъвременяването на фундаментални тези на ататюркизма в името на приглушаване на пантюркистките и паносманистките носталгии заради общото перспективно бъдеще на Балканите.
Впрочем, балканските малцинства дадоха ясен знак, че са готови да бъдат иницииращи субекти в политиката на държавите си за общи действия за мир и интеграция. Беше даден и потвърден още един знак, че ако балканските правителства не побързат да разрешат основните съществуващи между тях противоречия и недоверия, от които страдат обикновено малцинствата, те могат да поискат това в съюз едни с други. И техният бъдещ лидер живее тук - в България, прогнозират специалистите.

Проучването на историята, както и съвременните политически и геополитически събития превръщат в аксиома една хипотеза, а именно, че без наличието на ясна и спокойна идентичност не е възможна интеграция. Разбира се, от изключителна важност е състоянието на отсрещния субект - средата за интегриране. Във всички случаи тя трябва да е добронамерена, освободена от високомерие, отворена, перспективна и изключително комуникативна. Това е валидно на всякакви микро- и макронива и затова го изразявам така общо.
Необходима е ясна и свободно изразена личностна, етническа, културна, общностна, национална, регионална и цивилизационна идентичност, понякога всичките взети заедно, за да е в състояние личността, групата, нацията или регионът да се интегрират в нещо, което е желано, защото е по-голямо, по-рационално, по-перспективно. Това е стремежът на личността да се интегрира чрез своята професионална и интелектуална идентичност в някакъв кръг или подходяща група от хора, или пък стремежът на малцинството да се интегрира сред преобладаващото мнозинство, или стремежът на една нация да се интегрира в Европа или в атлантическите структури.
Принудените или насилствени опити да се подмени самоличността, или да се промени идентичността водят до прекъсване на интеграционните процеси, до самозатваряне, до изтъняване, деформация и прекъсване на връзките и комуникациите. Крайните форми са вражда, сблъсъци и проливане на кръв.
Днес ще говорим за етническата и културно-религиозната идентичност на малцинствата и нейното отношение към интеграционните процеси. Но е необходимо да се знае, че идентичността е нещо сложно и многопластово. Ние всички например имаме няколко идентичности: гражданска или национална идентичност - българска, регионална идентичност - балканска, едновременно с това имаме и естествена европейска идентичност - определена географски и културно-исторически, а всеки един от нас има и своята етническа и религиозна идентичност - турчин, евреин, българин, мюсюлманин, православен, католик, евангелист и т.н. Онова, което е неясно днес, е доколко е комуникативна и отворена отсрещната страна - интегриращата, за да ни приеме с нашите идентичности. И доколко нашите идентичности са ясни и спокойни.
Трябва да сме убедени в ценността на нашите идентичности и да изискваме да ни приемат такива, каквито сме. Всички трябва да вярваме в едно и да го отстояваме: ние на Балканите, ние в България, ние в Гърция, ние в Разград или Родопите не сме по-лоши от другите, и никой не е по-добър от нас. Хора, както всички останали в Европа и по света. Всичко това, което ви казвам, може да се назове с една дума - Достойнство - национално достойнство, етническо достойнство, културно-историческо достойнство. Не е възможно, а не е и нужно да се интегрираме в Европа, без да сме запазили това достойнство.
Всяка малцинствена общност различно усеща и детерминира своята идентичност.
Помаците са общност с извънредно сложна, понякога двойствена, понякога тройствена идентичност. Те са различни в усещанията си като междинна група между турците и българите - с едните близки по език и произход, с другите близки конфесионално. Или пък търсят самостоятелна идентичност като мюсюлмани, стремят се да се опрат на разнообразни приказни или мистифицирани теории за своя етнически произход.
Още по-сложни в своите идентичности са ромите - над двадесет субгрупи, дълбоко вградени в традициите, наследявани с поколения на базата на занаяти, време на осядането, традиционно право, религия и т.н. Това вътрешно групово разделение на идентичности е тъй съществено, че понякога съперничеството и противоречията между субгрупите е по-остро, отколкото между малцинството на ромите и другите етнически общности, или между тях и мнозинството.
Изследователите на еврейската идентичност твърдят, че е невъзможно да се говори за такава идентичност в единствено число. Съществува необозримо множество на еврейски идентичности, които често са толкова отдалечени от "имагинерния център", че възниква въпросът къде е онова общо, което да ги подведе към събирателното, наречено еврейство. Историята на евреите в диаспората е едновременно част от историята на еврейското племе и част от историята на страните, в които евреите са се разселили. В този смисъл еврейската история е част от историята на световната цивилизация. И тъй като всяка колективна идентичност се формира в резултат на историческия и социален опит на общността, в която се развива, идентичността на българските евреи може да бъде изследвана само в контекста на променящите се взаимодействия между евреите и българите./Е.Барух/
За разлика от изброените до тук общности турците в България имат ясно и еднозначно разбиране за своя етнически произход и религиозна принадлежност.
Различия в родовите предания и легенди могат да се срещнат единствено по отношение на далечния произход на техните деди. Няколко от турските родове от Делиормана и Герлово пазят предания за древнотюркски произход, а именно, че се заселват по българските земи, идвайки от областите около р.Кубан и р.Терек. Древни тюркски патроними и топоними в Североизточна България дават основания да се гради научна хипотеза за предосмански произход на турците в тази част на страната. Това са хипотези, които все още са обект на научни спорове, на недостатъчен изворов и доказателствен материал, но заслужено привличат интереса на историците. Впрочем тази научна хипотеза, както и родовите предания ни най-малко не разколебават ясната етническа идентификация на турците от Североизточна България.
Близо десетилетие /от края на 70-те до края на 80-те години/ пропагандната машина на БКП облъчваше общественото мнение и турското малцинство с псевдонаучни теории за българския произход на турците в България. След насилствената смяна на имената на турците в средата на 80-те години се сформират научни екипи от историци, османисти, етнографи, фолклористи, които хвърлят огромни усилия, за да намерят доказателства за българския генезис на всички мюсюлмани по българските земи. Направен е опит за подмяна на етническата идентичност на повече от един милион души от турски произход, за натрапването на нови етномаркери чрез употребата на военна и полицейска сила, мобилизация на целия държавен апарат и с помощта на науката и медиите.
Реакцията на турската общност е незабавна - пълна мобилизация на вътрешните ресурси за оцеляване на етноса и за съхраняване на неговите идентификационни белези. В условията на тоталитарно управление и терор, веднага след изживяването на шока от насилието, като възможна стратегия остава рязкото прекъсване на интеграционните процеси и самозатварянето в рамките на семейството или големия род. Именно вътре в семейството турците слагат началото на възстановяването на някои позабравени през последните десетилетия традиции, обичаи, семейни легенди и предания, език и фолклор.
Младото поколение турци, доста видимо обхванати от интеграционните и асимилационните процеси чрез образователната система, започват в някои случаи съвсем отначало да навлизат в познанието за своята собствена история като етнос, като малцинство, като културна идентичност. Някои от тях, с абсолютно осмислено чувство за дълг пред общността и в името на нейното оцеляване, изучават в нелегални условия турски език и Корана. След 1985 г. се среща следният феномен: студенти и ученици, доскоро напълно индеферентни към религията, изучават Свещните текстове, за да се превърнат в "хафъзи", т.е. по памет да цитират кораническите текстове пред своите приятели, съселяни, съграждани.
Тази духовна и интелектуална мобилизация на всички поколения турци през 80-те години дава своите резултати. Общността се самозатваря, капсулира се, реставрира някои патриархални, предмодерни културни и социални характеристики, за да съхрани турската и мюсюлманската си идентичност.
Между турците сунити и турците къзълбаши съществуват елементи на вътрешногрупово съперничество и противоречие. Това е естествено мотивирано поведение като далечен и приглушен отблясък на многовековната вражда между сунитите и шиитите по света. В средата на българските турци този стереотип се изразява предимно във високомерие и известно иронично презрение към различията в ритуалите и битовото поведение. Като напълно естествена реакция в периода на "възродителния процес" се стига до заличаване на тези различия и противоречия в името на съхранението на общите етнокултурни маркери. Макар властта да се е възползвала от тези различия, за да противопостави къзълбаши на сунити, да предотврати в зародиш всякаква съпричастност и взаимодействие. Общото поведение и реакцията на съпротива срещу насилията на властта в опита й да отнеме етническия образ и да натрапи друга идентичност, предпоставят в последните години почти идиличното съжителство на сунити и къзълбаши, както никъде другаде по света. След падането на комунистическия режим къзълбашите, макар и малцинство сред сунитите, свободно открояват своите ритуални специфики, без това да води до конфронтация със сунитите, макар реално да съществуват подобни предпоставки дори по икономически причини, тъй като има спорни поземлени и имотни въпроси.
Ако реално съществува някаква различна идентификационна нагласа сред турците, тя е по отношение на гражданската (патриотичната) идентичност.
Сред турската общност в България има различия и колебания по отношение на тяхното идентифициране с родината. Част от хората приемат Турция за родина-майка (анаватан) и определят отношението си към България като към временно отечество (макар във времето това да е разтегнато най-малко век и половина), придобито по силата на историческите събития. Други от тях приемат България като изконно отечество, а Турция като алтернативна родина - възможност за бягство от насилие, за икономическо и социално оцеляване по време на криза. Разбира се, и едните, и другите имат мечтата за отпадане или олекотяване на границите, което би позволило да се живее и в двете страни, без да е необходимо да се изправят пред съдбоносен и труден избор. Този специфичен нюанс на идентичността е от изключителна важност за определяне на съвременните геополитически нагласи на турското малцинство.
Гражданската идентичност - неразделна или паралелна на етническата и религиозната идентичност - определя скалата на зависимост между миграционните нагласи и носталгията, както и степента на адаптивност на турците емигранти в Република Турция или където и да било по света.
Ние, всички хора на Балканите, с множеството, сложността и богатството на нашите идентичности, натрупахме достатъчно опит през последните петнадесет години, колко порочна, авантюристична и разрушителна може да бъде политиката на нетолерантност, на неприемане на "другия", на национално високомерие и агресивно патриотарство. Всякакви опити за унищожаване на етническата или религиозната идентичност, или на прогонване и етническо прочистване чрез дискретен и недискретен дискомфорт, или чрез насилие, не водят до никъде. Това са деструктивни, недалновидни и нерационални политически действия. Подобни актове унищожават всички шансове за интеграция, но по-лошото е, че превръщат лоялни граждани в терористи, светски личности в религиозни фанатици, хуманисти и интелектуалци във варвари. Това разделя хората, живели заедно и в мир столетия, ако не завинаги, то за много дълъг период от време, което пък обрича държавите и нациите на външна зависимост, застой и бедност. Твърдя това пред вас, защото съм проучила и анализирала детайлно фаталните, непоправимите последици от войната в Босна, а сега следя развитието на събитията в Косово.
Ние в България знаем всичко това добре, защото минахме през нашето етническо прочистване, през нашите вражди и страдания и сме горди, че не позволихме на политическите авантюристи да ни превърнат във варвари. Останахме човеци - с ясна и спокойна идентичност и според теорията, която ви представих днес, ние всъщност вече сме свидетели и участници в интеграционните процеси в България - с нова комуникативност, с великолепна зрелост и мъдрост и от двете страни. Опасен е, но едновременно е и обречен на провал всеки опит да се пречи на нашето бъдеще заедно - заедно в България, заедно на Балканите, заедно в Европа.

20.5.1999 г. Шумен
Антонина Желязкова



Българският модел
за решаване на
малцинствените
проблеми