Св. София -
Премъдрост Божия:
конференцията

Епископ Евсевий Памфил: ...Защото ако Той, по приетото словоупотребление, също се нарича Премъдрост (тъй като Синът Божи е Божията Премъдрост), то заедно с това Той е и Бог предведущ...
Възражение на философа: А какво значат приведените от теб слова: пътя на премъдростта не познаха и не забелязаха нейните пътеки (Варух 3, 23)?
Евсевий: В настоящото място става дума вече не за мъдростта на ума, както ти си разбрал, а за онази непостижима Премъдрост, която е създала и нея, и всичко сътворено, за Премъдростта несъздадена и безначална, т. е. за Христа; защото Христос е Божията Сила и Божия Премъдрост (1 Кор. 1, 24)...
из Деянията на Първия Вселенски събор

Спорът за София - Премъдростта Божия - между кесарийския епископ Евсевий и езическия философ е един от характерните епизоди на Никейския събор в 324 г. За отбелязване е, че Евсевий не говори от свое име, а от името на целия Вселенски Събор на епископите. Изобщо, както отбелязва Георгий Флоровский, "в IV век много са говорили и спорили за Божията Премъдрост", а подчертан интерес към това слово-образ срещаме и у такива различни автори, като Ориген, Св. Атанасий Александрийский, патриарх Филотей Кокин, Владимир Соловьов и архиепископ Серафим Соболев.
Да, ще кажат, но какво ни засягат тези въпроси нас и сега? Има ли нещо по-отдалечено от живия живот от тези чисто "византийски" препирни? И цялата тази проблематика - особено на фона на перманентната икономическа криза у нас, войната в Косово и пр. - не е ли една самоцелна игра на стъклени перли, една безплодна схоластика и едно бягство от действителността?
Отговор: няма по-голямо бягство от Действителността от материализма. Бомбите на невежеството, които ежедневно се сипят върху главите ни, са многократно по-пагубни от всякакъв тротилов еквивалент. А единственото събитие в края на Хилядолетието, за което заслужава да говорим, е всеобщата перманентна умствена, нравствена и най-вече духовна криза.
Дълг на духовниците и умствениците е да не приемат диктатурата на мисловния пролетариат, а да се борят - със своите ограничени човешки силици - срещу невежеството; първо у себе си, а след това и у другите.
Предпоставките. Те са две - противоположни. От една страна, огромното духовно и културно наследство, което се е изсипало върху "нашите" земи през последните хилядолетия, и най-вече от 20 века насам. От друга страна - не по-малкото невежество, чрез което ние се отбраняваме срещу благодатта. Един от най-ярките примери в това отношение е името на столицата ни - София - т. е. Премъдростта Божия, т. е. Иисус Христос. Име, което един милион "софиянци" упорстват да не познаят, да не разберат, да не осмислят, да не бъдат осенени, да не пият от благословията, да не се възползват от даровете Му.
Сам Бог-Слово - чрез едно от Своите божествени имена - е станал наш Кръстник. А ние, софияните, кръщелниците Му се изхитряваме да Го подменим, да се въоръжим с коравата броня на невежеството и да се опълчим срещу познанието. До такава степен, че вече самата духовна и умствена проблематика ни се привижда като нещо, което не ни засяга, което уж няма отношение към "живия живот".
Събитието. Международна интердисциплинарна конференция "Св. София-Премъдрост Божия", 27 - 29 май 1999 г. Място: първите два дни - в зала 7 на НДК, третия ден - в аулата на Софийската духовна семинария. Организатори: Националният дворец на културата (чрез фестивала "Салон на изкуствата"), Философският факултет на Софийския университет, Институтът за литература при БАН и сдружение "Св. Пимен Зографский". Със съдействието на Софийската духовна семинария. Спомоществователи: фондациите "Отворено общество" и "Покров Богородичен", както и форум "Българка".
Откриването. В присъствието на епископите Иларион Траянополский и Гавриил Макариополский, на папския нунций монсиньор Коласо, на архимандрит Сионий, ректор на Софийската духовна семинария, и пр. Песнопения: детски хор от Националното музикално училище (воден от Десислава Пулиева) и смесен хор при Семинарията, който изпълни тропар на Божията Премъдрост (по текст от сливенската църква "Св. София". Софийни текстове от Библията прочете актьорът от театър "София" Йордан Биков. Приветствие към участниците в конференцията от името на Българския патриарх и Свето-Софийски митрополит Максим поднесе викарийният епископ Гавриил.
Проблематиката. Изнесените доклади, поставените въпроси, дискусиите по отделните дисциплини оформиха както едно общо за форума движене на мисълта, така и конкретните възлови тематични кръгове. Темата за София - Св. София - Премъдростта Божия - е особено сборно място, където си дават среща и богословието, и философията, и литургиката, и живата църковна практика, и филологията, историята, археологията, изкуствознанието и още много науки.
Преди всичко тя хвърля светлина върху важния въпрос за това как изобщо човешкият език може да назове Бога? С какви словесни образи - вече съществуващи в езика - са си служили людете, за да обозначат Оногова, Който е отвъд всяко определение? Едно от най-емблематичните божествени имена е именно София-Премъдростта. Което се е срещало в митологична, религиозна и философско-религиозна употреба от незапомнени времена - много преди християнството.
Впрочем понятието за Мъдростта ("Хохма" на еврейски, SOFIA на гръцки) е било централно значение за много от най-ранните култури и в частност за еврейството ("хохмическата" книжнина в Стария завет, включваща книги като Иов, Притчи Соломонови, Еклесиаст, Премъдрост Соломонова и пр.) и за антична Елада, родината на класическата фило-София. Тази проблематика беше засегната в доклада на Николай Гочев върху разбирането за мъдростта ("софия") у Аристотел.
Архимандрит Павел Стефанов проследи употребата на това понятие и свързаните с него сложни митологеми в гностическите системи, а Георги Тодоров разгледа арианския политико-религиозен контекст при замислянето, построяването и освещаването на първата константинополска "Св. София".
В докладите на Андреас Шпеер (Кьолн) и Георги Каприев се потърси средновековното развитие на понятието за "мъдрост" и "философия" - у първия по-скоро от гледна точка на западните средновековни мислители, а у втория - въз основа на схващанията на Св. Дионисий Ареопагит. Иван Христов продължи тази тема с изследване върху понятието "софия" в гръцките схолии към същия таен автор на Ареопагитиките.
Иван Билярски потърси връзката между темата за Премъдростта и царството въз основа на материал от средновековната българска държава. Лидия Денкова проследи естетическото възприемане на "София", включително чрез някои средновековни митове-образи (например мистичния брак със София-Премъдростта, който се среща в житието на Св. Константин-Кирил Философ).
Накрая на богословско-философската сесия Микелина Теначе (Рим) представи идеите на Владимир Соловьов за "истинската и неистинската София", с което темата опира до нашия век. А дискусиите проследиха периодичното възраждане на софийни и псевдософийни теми през "софиологичните" спорове около трудовете на о. Сергий Булгаков и о. Павел Флоренский (главно между двете световни войни) - та до наши дни с продължаващото кокетиране на безброй окултисти и езотерици с образите и митологемите около София-Премъдрост.
Литургическата страна на обсъжданата тема беше разгледана в изследването на архимандрит Сионий за употребата на словото "Премъдрост" в богослужението. Елена Коцева представи интерпретации на понятието София-Премъдрост въз основа на стари синаксари, а докладът на Константин Пицакис (Атина) систематизира византийските, пост-византийските и съвременните празници на Божията Премъдрост.
Иван Рашков говори за богословското съдържание и символиката в иконографията на София Премъдрост Божия, а Таня Велманс (Париж) разгледа връзката на тази иконографска тема с някои сродни сюжети - чрез примери главно от Балканския полуостров.
Специфичната "география" на софийната тема в иконографията може да се проследи и в образа на Св. София от Дуръс, Албания, представен от Ралица Базайтова, и в доклада на Любен Прашков, посветен на разкритото от него стенописно изображение на Христос-Премъдрост в Хрельовата кула на Рилския манастир.
Донка Барджиева (Скопие) разгледа някои изображения на Премъдростта в Македония - и най-вече в Лесновския манастир. А Юлияна Бойчева проследи евхаристийните теми в богослужебни тъкани от Охрид.
Храмовете, носещи името "Св. София", бяха представени чрез доклада на Стефан Бояджиев за едноименната сердикийска базилика, която той разглежда като първообраз на романската архитектура в Южна Франция, а също така и от Снежана Ракова, която говори за завладяването на константинополската катедрала, разгледано чрез славянски източници.
Всички тези приноси засега очертават един мозаичен подход към темата: да се събере и подреди известното, да се локализира онова, което не знаем, и постепенно да се запълнят досегашните бели полета. Рухването на Източната римска империя, което започва в началото на XIII век и завършва със завладяването на ромейския ареал (включващ Близкия изток, Мала Азия и Балканите) от турците в XIV - XV век, е довело до големи унищожения както по отношение на конкретните материални паметници (храмове, стенописи, икони, ръкописи и пр.), така и по отношение на практиките (служби, песнопения, празници и пр.), които са били носители на темата Св. София-Премъдрост Божия.
Нито една научна дисциплина не е в състояние да възстанови изгубените смислови възли и тъкмо затова интердисциплинарният подход в случая е особено перспективен. Съпоставката на достигналите фрагменти от различните софийни проявления могат поне отчасти да дадат отговори на стоящите сега пред нас въпроси.
Международната асоциация "Св. София-Премъдрост Божия". Тя беше учредена в резултат на Конференцията на 29 май 1999 г. в аулата на Софийската духовна семинария. Смисълът на това образувание е да създаде международна общност от люде, които имат траен интерес и принос към темата. Организацията ще даде възможност на участниците да общуват и да си сътрудничат, като внесе системност и дългосрочност в техните лични и общи проекти.
Асоциацията ще свиква своите конгреси веднъж на всеки 3 години в различни градове, свързани с темата Св. София (например чрез името на своите катедрални храмове, както е в Цариград, Солун, Охрид, Киев, Новгород, Беневенто, Сливен, Монемвасия и пр.). Първият такъв конгрес ще се проведе през пролетта на 2000-та година - естествено - в града, който сам носи името Св. София и в който се учреди самата асоциация.
Двухилядолетието на Христа стана повод на конференцията да се обсъждат и такива конкретни въпроси като: възвръщането на Господския (истинския) храмов празник на софийния храм в българската столица - на 25 март, Благовещение - въведен от екзарх Стефан в началото на 30-те години като празник на Св. София-Премъдростта Божия. И още: възстановяването на богослужението в охридската базилика, понастоящем музей. И още: разкриване на средновековните стенописи в сливенската църква "Св. София" и въздигане на нейния храмов празник - понеделника след Томина неделя, наричан Софинден.
Никой не може да знае отсега каква ще е ползата от новородената асоциация. Тя ще заживее свой живот, идеите ще заживеят свой живот в нея и чрез нея. Явленията в областта на духовното, умственото и естетическото, дейностите в просветителското и образователното направление често имат истинското си въздействие след десетилетия. Началото обаче на тези явления и дейности под знака на Св. София Божията Премъдрост вече е поставено. И те неминуемо ще дадат плод, ще допринесат полза и ще имат най-пряко отношение към живия живот - истинския, а не привидния. Защото истинските граждани на град Св. София ще са най-усърдните помагачи в тези дейности. Матей Граматик говореше за този град и за неговите граждани:
"...Когато слушаш за жителите, да не помислиш за земните. Не, но за небесните жители, които някога са ни били съграждани, а сега са съжители на ангелите."
Наши съграждани тук са били и безименните сердикийски мъченици, които са били погребани в първия мартирий, положил началото на днешната базилика Св. София в столицата ни, и Св. Константин Великий, и Св. Атанасий Александрийский заедно с отците на Сердикийския равновселенски събор, които са го оправдали, в това число Осий Кордовский и Протоген Сердикийский; и Св. Иоан Рилский, Св. крал Стефан Милутин, свещеномъчениците Георгий Старий, Николай, Георгий Новий, Софроний, Георгий Новейший, Симеон, Константин, и още Св. Тома Иконописец, Св. Пимен Зографский, Матей Граматик, Поп Пейо, Антим Атонский, Васил Левский, безименните софийски женици, спасили храма Св. София от разруха; Михаил Сперанский, Богдан Филов, Георгий Флоровский, архиепископ Серафим Соболев, екзарх Стефан и пр., и пр.
Този град - наричан поради немъдрост София, а би следвало да е Св. София - който носи името на Иисус Христос Премъдрост Божия, се бронира с такова невежество, че чак забрави защо и как се казва. Но затова пък ако се сбъдне пробуждането му, то със сигурност ще е съпроводено с несметни дарове, защото нали източникът на всички дарове е Онзи, Който този град има за Кръстник.

27 - 29 май 1999 г.
гр. София - гр. Св. София
Георги