Книжарница Писмена
вече действа

- Откриването на книжарница "Писмена" беше замислено много тържествено. Тържествен беше и денят - празникът на славянската писменост. Още по-голяма значимост внесе обстоятелството, че откриването й беше част от програмата на фестивала "Салон на изкуствата". Чий е замисълът за книжарницата и каква е предисторията на този проект?
- Идеята се появи още преди пет-шест години. С Борис Христов, Радой Ралин и Методи Петриков бяхме си наумили да си направим книжарница. Такава, каквато ние си представяме, че трябва да бъде българската книжарница - не гаражна, не безистенна; в нея не само да се продават книги, но и да има нещо като салон на книгата - тогава не си го представяхме още точно - салон на писателите, на литераторите...
Амбицията ни тръгна оттам, че местата за книгата се стопиха. Книгата излизаше все повече на улицата. Главно на пл. "Славейков". А там животът й е една седмица. Не толкова заради климатичните условия, колкото поради търговски съображения: ако към нея не се прояви интерес веднага, тя престава да бъде предмет на търговия. При нас няма да е така. Искаме в нашата книжарница да има всички книги. Не очакваме те да се разграбват още през първата или втората седмица и ще ги задържаме, независимо от оборота, поне докато се изчерпи количеството, с което разполагаме. На откритите места трайно се продава само справочна литература - речници и т.н. А ние искаме тук да има всички издания на Яворов например, които в момента могат да се намерят.
- Тогава, преди пет-шест години, опитахте ли се да си направите книжарница?
- Опитахме. Не стана. Искахме да наемем помещение чрез общината. Оказа се невъзможно. Наемът беше непосилно висок. И съвсем естествено се насочихме към НДК, защото аз работя тук. Имаше затруднения, свързани главно с това, че не бяхме подготвени да инвестираме в книжарницата. А тя изисква доста оборудване и обзавеждане. В крайна сметка успяхме именно в НДК да заделим едно пространство - във фоайето на зала 11 до кино "Люмиер", точно под мястото, където традиционно се провежда Панаирът на книгата. НДК пое разноските по обзавеждането и оборудването. Сега книжарницата е вече факт.
- Говори се, че тя ще е снабдена с компютри и че в нея по електронен път ще могат да се избират и поръчват книги.
- Да, там има оборудване, което дава възможност за каталожен избор и поръчки. Вероятно до месец ще бъде разкрита и т. нар. виртуална книжарница.
- Каква е технологията на функционирането на тази виртуална книжарница.
- Най-общо идеята е, че се набира даден код, влиза се в компютърна система и пред вас на екрана се появява книга от Берлинската библиотека, да речем, която вие свободно можете да "разгръщате", да правите справки и прочие.
- Но книгата не може да се поръча от библиотеката.
- Но може да се поръча от търговската мрежа, ако изданието не е изчерпано. Но за това ще мислим по-нататък. Още нямаме такива амбиции.
- Значи нямате установен контакт с германската книгоразпространителска мрежа например. Там, доколкото знам, във всяка книжарница може да си поръчате която и да било книга, независимо че я няма в склада.
- С Германия нямаме установена връзка, но вече имаме няколко преки разговора - не чрез посредници, за да можем да се снабдяваме с чуждестранна литература директно. Втората стъпка ще бъде ползването на техния каталог за поръчки.
- За кои страни става дума?
- За Испания и Русия. Но това е по стечение на обстоятелствата. Не е целенасочен избор.
- Казахте, че за вас книжарница означава не само магазин за книги, но и литературно средище със собствена физиономия.
- Естествено. Там ще стават премиери, представяния на книги, автографски вечери. В НДК вече доби традиция една постоянна проява, свързана с книжовността. Това е "Творци на живо" на Анго Боянов. Не съм мислил доколко е уместно тя да се извади от МХТИ и да дойде в книжарницата. Но си представям, че нещо подобно би могло да става и в "Писмена".
- Там има ли такова сценично пространство?
- Не, няма. И сигурно това ще е пречката да се мултиплицира точно тази форма. Но в една книжарница винаги може да се намери начин за по-артистична премиера на книга, отколкото в обикновена зала с катедра и наредени столове. Личният ми принос към обзавеждането е една пластика на Маргарита Пуева, дърво, "Кирил и Методий". Видях я на третото издание на изложбата "Съвременно българско изкуство" в постоянната галерия откъм южния вход на НДК. Експонатите там са от Националната художествена галерия. Лесно уговорих Ружа Маринска да я преотстъпи за книжарницата.
Освен това имаме уговорено предаване в понеделник в обедния блок на "Хоризонт". Час и половина ще се излъчва от книжарницата и акцентът, разбира се, ще пада върху книгата.
Другата ни уговорка, макар и не уточнена докрай, е с телевизията. Тя е "Книжна борса" също да се излъчва от книжарницата. Ще предоставим безплатно всички възможности, с които разполага НДК - само и само да се върши работа. Усилието е книжарницата да заживее свой собствен живот и в него да се привнесе и литературният. Но мисля, че сме далеч от мечтата за една "абсолютна" книжарница, книжарница, която продава само класическа литература.
- Това ли е стремежът ви?
- Не точно, но човек в такива моменти се замисля за много неща. Какво, как да продава. В края на краищата трябва да има някакъв подбор, но до каква степен да се слагат ограничения? Решили сме едно - в тази книжарница да не се продава литература на ниско качество. Не говоря за ниските жанрове, а за ниското качество.
- Това се определя трудно...
- Така е, но, общо взето, хората, които работят по набирането на фонда на книжарницата, са от литературния бранш, хора с вкус; те се интересуват не само от движението на пазара.
- Кои са те все пак? Литературоведи, критици, издатели?
- С книжарницата са ангажирани няколко души издатели и литератори. Не работят в НДК. Вероятно те ще са хората, които ще наложат определен вкус при подбора. Засега сме се обърнали към всички издатели с молба да ни предоставят между пет и десет екземпляра, тъй като искаме да има и складова наличност. Намерението ни е всички заглавия да влязат. Имаше един ужасен период в книгоиздаването, който мина преди две-три години. Издаваше се какво ли не, главно от чужди автори. Мисля, че в момента тези книги ги няма на пазара, тъй като се изкупуваха много бързо.
- Кои жанрове имате предвид?
- Имаше едни поредици блудкави любовни романи...
- Срещате ли сътрудничество от страна на издателите?
- Да, напълно. Предполагам, че така ще продължи. Защото всички издатели съзнават значението на такава огромна за нашите мащаби книжарница. Според нашата преценка по рафтовете можем да изложим към 10 000 заглавия, може би и повече. До два-три дни, когато я подредим изцяло, ще разберем с точност. Другата ни амбиция е да извадим всички ценни заглавия, които стоят по складовете на всички частни, а и на държавните издателства, колкото са останали. Тази книжарница разполага с огромно складово помещение, което е точно под нея и по площ е горе-долу колкото самия книжарски салон. Мисля, че нещата постепенно ще си дойдат на мястото, затова не преувеличавам, като казвам, че "Писмена" би могла да се превърне и в своеобразна книжна борса. Т.е. тук в зависимост от тиражите и от нашите поръчки ще идват книги в определени количества, от които могат да се снабдяват книготърговците на дребно.
- Как ще бъде организирана каталожната търговия?
- В момента нямаме книга, която да е сложена на рафта и заглавието й да не е вкарано в компютъра на книжарницата. Въпрос на няколко минути е да се изнесе от склада.
- А това, което го няма и във вашия склад?
- Планирали сме каталог, какъвто миналата година издаде Центърът за книга към Министерство на културата. Сега се готви каталогът за тази година. Т.е. всички заглавия, издадени за период от една година. Първата ни работа беше да вкараме миналогодишния и, разбира се, предстои и новия.
- Ще имате ли чужди издания?
- Всички издания, които се внасят в България, както и чуждоезичните издания на български издателства имат място при нас. В момента складът се зарежда с такива издания.
- Поръчките от чужбина не оскъпяват ли много цената на книгите?
- Доколкото знам, не много. Представяме си го така. Работим с дадено чуждо издателство. През месеца имаме 10-15 поръчки. Т.е. с една пратка и без да се води кореспонденция за всяко отделно заглавие, може да се доставят няколко книги, макар и веднъж месечно. Мисля, че има пазар и за такава форма в България. Особено за научна и справочна литература.
- "Колибри" правят нещо подобно.
- И с успех. Освен това има и търговци-вносители на чужда литература. Те не се занимават с продажби на дребно. Внасят и снабдяват книгоразпространителите.
- Как ще се издържа книжарницата? Цените на книгите растат. А вие ще имате нужда и от доста голям персонал.
- Така е. Освен това плащаме и минимален наем на НДК. Книжарницата има два входа. Това също оскъпява издръжката. Никой не знае още как ще е. Разчитаме на оборота. Все пак тук ще може да се намери всичко. Ще има и периодика. Литературна, разбира се: сп. "Съвременник", сп. "Пламък", "Литературен вестник", "Литературен форум", "Култура", "Мост", "Глас", "Факел", "Български месечник", сп. "Летература"... Ще продаваме и компактдискове, а също и книжарски стоки. Но те ще се различават по качество и асортимент от тези в малките книжарници. Няма да има неща, които са просто закачки, но минават и за книжарски стоки. Ще има комплекти за писане и рисуване, добра хартия за писма например.
- Кой управлява книжарницата?
- Има ООД, което е натоварено със задачата да я снабдява, стопанисва, експлоатира. Управител на ООД-то е Светослав Петков. Той е работил в този бранш, има две малки собствени книжарници.

Разговора води Ирина Илиева



Разговор
с Петър
Първанов
,
ръководител
направление
художествено-
творческа
дейност в НДК