Обществените нагласи
към медиите - структура
и динамика

Настоящият социологически анализ се базира на получените емпирични данни от изследванията на общественото мнение, проведени от Агенция "Витоша Рисърч" през месец май 1998 и месец февруари 1999 година. Този анализ има за цел да очертае вътрешната структура на информационното пространство в страната и степента на въздействие на средствата за масово осведомяване върху българското общество. Анализира се и динамиката, и промените в обществените нагласи към медиите за период близо от една година. За оценка на общественото доверие са конструирани индекси, които варират от -2 до +2. Индекси, чиито стойности са отрицателни, са индикатор за преобладаване на недоверието, а положителните стойности отразяват доминиращо доверие сред българските граждани към медиите.


1. Обществено доверие
към медиите

БНТ. За периода май 1998 - февруари 1999 година е регистриран известен спад на доверието към БНТ. Въпреки това, и през пролетта на настоящата година тази електронна медиа получава най-висок индекс на доверие.
От гледна точка на образователната структура на българското население не са регистрирани съществени различия в отношението към БНТ. Все пак недоверието към нея е по-силно изразено сред висшистите, отколкото сред останалите образователни групи - индексът при тях е 0,80 спрямо 1,01 при среднистите. Младите хора в страната са значително по-критично настроени към дейността на тази електронна медиа, отколкото възрастните. Етническата принадлежност също оказва известно влияние върху формирането на мненията на гражданите. Така например сред представителите на турския етнос индексът на доверие към БНТ е 0,63. Докато сред българите е 1,00, а сред циганите - 1,18.
Политическите идентификации също оказват въздействие върху формирането на мненията на запитаните. Най-голямо е доверието към тази електронна медиа сред електората на ОДС - през февруари 1999 индексът е 1,13. За разлика от тях гласоподавателите на БСП и Евролевицата са значително по-критично настроени.
Обществената подкрепа за БНР е не по-малко значима от тази за телевизията. Социалният профил на гражданите, които са изразили отрицателна оценка за дейността на тази електронна медиа има, няколко характерни черти. И през февруари 1999 индексът на доверие към БНР е най-нисък сред хората със средно и по-ниско образование, пенсионерите и столичани, гражданите с висок жизнен стандарт, а също и сред турците. С увеличаването на възрастта намалява и подкрепата за тази електронна медиа. Недоверието към БНР е по-малко сред младите хора, отколкото сред тези над 60 години.
Политическите идентификации оказват слабо влияние върху мненията на гражданите. Доверието към БНР е равномерно разпределено сред избирателите на парламентарно представените сили в страната. Същото е валидно и за недоверието. Все пак сред електоратите на БСП и ОНС положителните оценки за дейността на тази медиа са по-малко.
Българската преса. По-отношение на пресата, за разлика от радиото и телевизията, отрицателните оценки са значително по-разпространени. В средата на миналата година близо една четвърт от запитаните нямат доверие на излизащите у нас вестници и списания. Нещо повече, за последните десет месеца техният брой е нараснал с 6%. Пресата се подкрепя в значително по-малка степен от възрастните граждани, отколкото от младите. Индексът на доверие сред хората над 50 години е 0,30, докато сред тези до 19 години - 0,54. Подобна зависимост е регистрирана и според образователното ниво. Недоверието към печатните издания е значително по-голямо сред висшистите, отколкото сред хората със средно и по-ниско образование. Сред жителите на големите градове и столицата положителните оценки за пресата са по-разпространени, отколкото сред живеещите на село. С нарастване на материалното благосъстояние на гражданите се увеличава и доверието към печатните издания. Работещите в по-голяма степен подкрепят този тип информационни източници, отколкото учащите и пенсионерите. Като цяло доверието към българската преса е равномерно разпределено сред избирателите на политическите сили в страната.
Международните телевизионни канали. Индексът на доверие към този род информационни средства е значително по-висок сред младите хора - 0,68 спрямо 0,36 сред тези на възраст от 50 до 59 години. Сред хората над 60-годишна възраст преобладава недоверието - съответно индексът приема отрицателни стойности. С увеличаване на образованието нараства и подкрепата за международните телевизионни канали. Така например индексът на доверие сред хората с ниски образователни степени е -0,03, докато сред висшистите - 0,80. С намаляването на размера на населеното място стойностите на индекса също намаляват - 0,71 за столичани срещу 0,29 за живеещите в селата. Сред хората с добро и много добро финансово положение индексът на доверие е много висок - 1,00. Обратно, сред тези с лошо и много лошо материално състояние преобладава недоверието към международните телевизионни канали. Учащите и работещите изразяват значително по-голяма подкрепа за тези информационни средства отколкото безработните и пенсионерите. Сред избирателите на ОДС преобладава доверието - стойността на индекса е 0,70. Обратно, сред електората на Демократичната левица доминиращо е недоверието - стойността на индекса е -0,24.
Българските частни ефирни телевизии. В общественото отношение към тях са регистрирани следните емпирични зависимости. Сред младите хора доверието е изключително високо - над 0,50. Сред възрастните преобладава недоверието - -0,14. Положителните оценки за частните ефирни телевизии са значително по-разпространени сред столичани, отколкото сред живеещите в малките градове и селата. Същото е валидно и според жизнения стандарт. Гражданите с тежко материално положение имат значително по-малко доверие отколкото тези в добро финансово състояние. Сред учащите индексът на доверие към частните ефирни телевизии е най-висок (0,69) спрямо всички социални групи. Същото е валидно и за избирателите на ОДС.
Българските частни радиостанции. Има съществен отлив на подкрепа за този род информационни източници. Индексът на доверие към тях е значително по-висок сред младите хора, столичани, хората с висок жизнен стандарт, учащите и работещите, избирателите на ОДС и Евролевицата, отколкото сред възрастните, живеещите в малките градове и селата, с лошо материално състояние, пенсионерите и безработните, електоратите на ОНС и Демократичната левица.
Доверието към международните радиостанции е преобладаващо и съответно индексът приема стойности над 0,50 сред хората до 40 години, висшистите, софиянци, гражданите със среден и висок жизнен стандарт, учащите и работещите, избирателите на ОДС и БББ. Недоверието към тези информационни средства е съществено представено сред хората над 50 години, с ниски образователни степени, живеещи в малките населени места, с лошо материално положение, безработните и пенсионерите, електоратите на Демократичната левица и Евролевицата. Съответно сред тези социални категории индексът клони към нула или заема отрицателни стойности.
Частните кабелни телевизии у нас се подкрепят преди всичко от младите хора, среднистите и тези с полувисше образование, жителите на провинциалните градове, тези с нормален за страната жизнен стандарт, учащите и работещите, турците и българо-мохамеданите. Недоверието към тези информационни средства преобладава сред хората над 60 години, софиянци, гражданите с висок жизнен стандарт и пенсионерите. Съответно сред тези групи граждани индексът на доверие към частните кабелни телевизии е отрицателен.


2. Медиите
и гражданското общество

От Таблица 2 ясно се вижда изразената категоричност на общественото мнение по въпроса за гражданското участие в дейността на средствата за масово осведомяване. Индексът на съгласие с твърдението, че медиите не отразяват в достатъчна степен мнението на обикновените граждани, е изключително висок.
___________
За изследвания период сред най-младите подкрепата за твърдението, че медиите не отразяват в достатъчна степен мнението на обикновените хора, е нараснала съществено - индексът на съгласие през май 1998 е 0,65, докато през февруари 1999 - 1,32. Сред възрастните обаче не е регистрирана подобна тенденция. Както в средата на миналата година, така и в началото на настоящата стойността на индекса е 1,12. Представителите на етническите малцинства в страната - турци, цигани, българо-мохамедани - са много по-категорични в своите оценки, отколкото останалите. Мнозинството от тях споделят твърдението, че медиите не отразяват в достатъчна степен мнението на обикновените граждани. Последното становище е много по-често подкрепяно от хората със средно и по-ниско образование, отколкото от висшистите. Съответно индексът на съгласие сред първите две образователни категории е значително по-висок - 1,10. Налице е подобна зависимост и според населеното място. С неговото намаляване расте подкрепата за твърдението, че медиите не отразяват в достатъчна степен мнението на гражданите. Така например, ако индексът на съгласие сред столичани е 0,97, то при живеещите в селата той е 1,10.
Най-силна статистическа връзка е регистрирана между горното мнение и икономическия статус. Българите, които са в тежко финансово положение, са много по-склонни да защитават твърдението, че медиите не отразяват в достатъчна степен мнението на обикновените граждани, отколкото всички останали имуществени категории.
Проведените изследвания еднозначно регистрират състояние на общественото мнение, според което е необходимо засилване на връзките между гражданското общество и средствата за масова информация. По този въпрос в българското общество практически е налице пълен консенсус.
Като цяло обществените оценки за професионалната дейност на журналистите са умерено положителни. Получените емпирични данни показват, че според общественото мнение е налице откритост на журналистическата общност за проблемите на гражданското общество.
Получените емпирични данни говорят за висока степен на отвореност на средствата за масово осведомяване към проблемите на гражданското общество. Същевременно все още са налице непрозрачни зони от дейността на българските медии, неподлежащи на въздействие от страна на гражданите. Налице е известна степен на самозатваряне; начин на функциониране, който се характеризира с недостатъчна прозрачност и възможности за граждански контрол.
Според общественото мнение институционалното оформяне на журналистическата общност е адекватното средство за нейното успешно професионално развитие. През февруари близо една трета от запитаните споделят мнението, че съществуващите сдружения и фондации на журналисти са полезни за защита на техните интереси. А според 20% те са гарант и защитник на свободата на словото в нашата страна.
Като цяло общественото мнение е изключително толерантно и положително настроено към институционалната структура на журналистическата колегия. Според него сдружаването на журналистите е гарант за свободата на словото в нашата страна и тяхно неотменимо гражданско право.
Същевременно проведените изследвания показват една категоричност и строгост на обществените оценки относно санкциите, които би трябвало да се налагат на журналисти, оповестили невярна информация.
Идентифицира се определена градация, според силата на наказанията, които трябва да бъдат приложени към тях. През февруари според 81% от запитаните на некоректните журналисти би трябвало да се налагат административни наказания от медиата, в която работят. Според 76% ако се докаже, че са виновни, те би трябвало да бъдат осъдени да платят гражданско обезщетение. Над половината от гражданите смятат, че журналистите, оповестили невярна информация, би трябвало да се наказват по съдебен ред (в това число 24% изискват да им са наложи ефективна наказателна присъда). Всеки трети запитан споделя мнението, че би трябвало да им се забрани да упражняват журналистическата професия. Едва 21% подкрепят становището, че журналистите не е необходимо да се наказват, след като вече са се компрометирали публично. За периода май 1998 - февруари 1999 година тези обществени оценки не са се променили съществено.


3. Държавната регулация
и свободата на медиите

По въпроса за начина на регулиране на отношенията между медиите и държавата в българското общество не съществува единно становище. Проведените изследвания регистрират една вътрешна напрегнатост и противоречивост на масовото съзнание по този въпрос. Индикатор за това е наличието на две противоположни мнения по проблема за степента на държавна намеса в дейността на медиите. Според 40% от гражданите, запитани през февруари 1999 година, в България съществува цензура върху свободата на словото. Несъгласните с едно подобно твърдение са по-малко. Една трета от респондентите не подкрепят тезата, че в нашата страна съществува цензура върху свободата на словото. Това относително равномерно разпределение на двете мнения по въпроса задава и стойността на индекса на съгласие с горното твърдение - 0,23.
____________
Твърдението, че в България съществува цензура върху свободата на словото, е значително по-разпространено сред младите хора, висшистите, учащите, безработните и частните предприемачи, хората с висок жизнен стандарт, жителите на големите градове и столицата отколкото сред възрастните, тези с основно образование, пенсионерите и работниците, с лошо финансово положение, живеещите в селата. Съответно в първите групи индексът на съгласие е значително по-висок отколкото сред другите социални категории.
Избирателите на управляващата партия са склонни в много по-малка степен да подкрепят мнението, че в страната съществува цензура върху свободата на словото, отколкото гласоподавателите на опозицията.
Още по-категорично е общественото мнение, когато въпросът бъде поставен на нормативно, а не на фактическо ниво. Над две трети от българите подкрепят твърдението, че вестниците и списанията не би трябвало никога да бъдат забранявани по политически причини. Поради тази причина индексът на съгласие по този въпрос сред гражданите има изключително висока стойност - 1,60. Едва 6% са тези, които застъпват противоположното становище по същия въпрос. Тези мнения са устойчиви във времето и не търпят съществени изменения за периода март 1998 - февруари 1999 година.
Твърдението, че вестниците при определени обстоятелства могат да бъдат забранявани по политически причини се споделя повече от възрастните, отколкото от младите. Съответно индексът на съгласие сред хората до 30 години е 1,63, а сред тези над 60 години - 1,49. Според образователния ценз не са регистрирани съществени различия. За разлика от това, имущественият статус оказва влияние върху избора на позиция по този въпрос. Мнението, че вестниците при определени обстоятелства могат да бъдат забранявани по политически причини се споделя повече от хората в лошо или средно за страната финансово положение - стойността на индекса е 1,52. Обратно, гражданите с висок жизнен стандарт са по-малко склонни да подкрепят последното твърдение. Индексът на съгласие сред тях е значително по-висок - 1,72. Подобна зависимост е налице и според местоживеенето. Жителите на големите градове и столицата в по-голяма степен не подкрепят политическите мерки срещу свободата на словото отколкото живеещите в селата (1,63 срещу 1,53 индекс на съгласие във втората категория). Политическите предпочитания не предопределят избора на мнение по този въпрос.
Когато обаче се оценява необходимостта от контрол от страна на изпълнителната власт върху информационните източници в страната, получените отговори се различават съществено. Проведените изследвания регистрират наличието на две, макар и не еднакво разпространени в българското общество, мнения. Според половината от запитаните правителството не би трябвало да контролира дейността на радиото, телевизията и пресата. Обратно, според всеки трети изпълнителната власт би трябвало да упражнява пряко влияние върху дейността на средствата за масово осведомяване. Това съотношение на мненията предопределя и отрицателните стойности на индекса. За изследвания период защитниците на втората теза са намалели съществено.
За същия период от време обаче в социалната принадлежност на гражданите, стоящи зад горните мнения, не са настъпили значими изменения. Сред запитаните, които подкрепят тезата, че правителството не би трябвало да контролира дейността на медиите, преобладават младите и хората от средното поколение (-0,84), учащите и работещите (-0,81), висшистите и тези със средно образование (-1,14), жителите на големите градове и столицата (-0,91), имащите среден и висок жизнен стандарт (-0,67), избирателите на ОДС и Евролевицата (-0,73).
Когато се смени гледната точка и въпросът се постави в морален план, мнението на гражданите, че е необходима принуда, регулираща дейността на медиите, става още по-категорично. Така например през февруари 1999 година над две трети от запитаните споделят тезата, че контролът върху съдържанието на филмите и списанията е необходим, за да могат да се спазват моралните норми. Несъгласните с последното становище са три пъти по-малко - 21%. Това съотношение на мненията говори, че в българското общество съществува устойчива представа за моралната неадекватност на редица информационни източници. Според огромното мнозинство от българските граждани дейността на медиите изисква строги ограничения поне в един неин аспект - последователното придържане към строгите правила на професионалната етика.
По въпроса за обективността на информацията в плоскостта частни - държавни медии общественото мнение е значително разделено.
През февруари 1999 година над 40% от запитаните споделят становището, че частните средства за масово осведомяване са по-обективни от държавните. Обратно, една трета са подкрепящите противоположното мнение по същия въпрос. Прави впечатление, че всеки четвърти не може да даде еднозначен отговор. За периода май 1998 - февруари 1999 година е налице съществена промяна в стойността на индекса на съгласие по този въпрос - от 0,32 на 0,16. Което е индикатор за едно съществено увеличение на несъгласните с тезата, че частните медии са по-обективни от държавните. Сред споделящите твърдението, че частните медии винаги ще бъдат по-обективни от държавните преобладават хората до 40-годишна възраст, висшистите и тези със средно образование, столичани, учащите и работещите, гражданите в добро финансово положение, избирателите на ОДС и Евролевицата, подкрепящите пазарните реформи и посоката на развитие на страната. Сред тези категории граждани индексът на съгласие има положителни стойности, като достига до 0,80.
От кого в най-голяма степен трябва да зависи контролът върху обективността на информацията? Както през май 1998, така и през февруари 1999 година по този въпрос в българското общество не съществува единно становище. Няколко са доминиращите мнения, при това те са еднакво споделяни от гражданите. Според 19% от запитаните контролът върху обективността на информацията трябва да се осъществява от самите медии. Други 19%, твърдят че регулирането на обективността на информацията е функция на самите журналисти - автори на дадените материали. А според трети 18% с тази задача трябва да се заеме външна, при това държавна институция - Националният съвет за радио и телевизия.
Не можем да не отбележим, че съществува и едно четвърто становище по въпроса. Само по себе то се явява контратеза на всички останали. Според 13% от гражданите не би трябвало да има какъвто и да било контрол върху обективността на излъчваната информация.


4. Медиите - обективност
и свобода на изразяване

* Вестниците
Получените през февруари 1999 година данни показват, че най-значимата причина, поради която хората предпочитат да четат даден вестник, е обективността на информацията в него. Над две трети от запитаните са посочили този отговор като изключително важен.
На второ място по степен на важност запитаните са посочили тематичното разнообразие на предлаганата информация - 63% са отбелязали този отговор като основен фактор за читаемостта на даден вестник, а всеки четвърти - като по-скоро важен.
Следващите по значимост отговори пряко визират връзката между медиите и гражданското общество. Според всеки втори журналистически материали, отразяващи проблемите на обикновените граждани и представяне на мнения на граждани по актуални проблеми, са много важни причини, поради които хората предпочитат даден вестник. Тук една трета от запитаните са посочили отговора като по-скоро важна причина.
На последните две места в тази класация са посочени наличието на ясна авторска позиция на журналистите и критичен тон на статиите. Тези, които определят тези критерии като много важна причина за четене на даден вестник, са средно 42%, а според всеки трети наличието на тези два компонента е по-скоро важна причина отколкото обратното.
Прави впечатление, че като цяло отрицателните отговори относно всички изброени по-горе критерии за читаемостта на даден вестник са много малко. Това от своя страна означава, че в общественото съзнание съществува една устойчива представа за критериите, които правят един вестник популярен сред аудиторията.
* Радиостанциите
Сходна е и получената картина на обществените предпочитания към дадена радиостанция. И тук на първо място запитаните поставят обективността на предлаганата информация като причина за наличието на обществен интерес. Според 74% от запитаните това качество на радиопредаванията е много важна причина за тяхната популярност, а според 18% - е по-скоро важна.
На второ място отново е разнообразието на обсъжданите теми - посочени като много важна причина от две трети, а като по-скоро важна от всеки четвърти. Следващите три места отново се заемат от проблеми, пряко свързани с функционирането на гражданското общество. Според всеки втори респондент предаванията, отразяващи проблемите на обикновените граждани, участието на гражданите в тях и директно включване на телефонни обаждания, са много важни причини, поради които хората предпочитат да слушат дадена радиостанция. Всеки трети е посочил последните три компонента от дейността на една медиа като по-скоро важна причина, отколкото обратното.
На последните места запитаните отново са посочили наличието на собствено мнение на журналистите и разнообразието на темите като ключови критерии, формиращи обществените предпочитания към даден радиоканал.
И тук, както при избора на вестник, отрицателните отговори са минимално количество. Фактически най-значимите несъгласия са по въпроса за участието на гражданите в предаванията и директното включване на техните телефонни обаждания. Според 10% от запитаните последните две причини, поради които хората биха слушали дадена радиостанция, не са важни.
* Телевизиите
Структурата на обществените предпочитания към даден телевизионен канал е сходна с тази на радиоефира и пресата. На първо място, далеч изпреварващ останалите по своя относителен дял, е отговорът "обективност на информацията". Според 77% от запитаните това е основната причина, поради която хората предпочитат да гледат даден телевизионен канал. Отрицателните отговори тук са несъществена величина.
Втората по важност причина за формиране на зрителския интерес е разнообразието на темите на даден телевизионен канал. Този отговор е посочен от две трети от запитаните. Следват отговори, свързани с възможностите за директно гражданско участие в дейността на електронните медии. Според всеки втори запитан участието на гражданите в предаванията, директното включване на техни обаждания и тематични предавания, отразяващи проблемите на обикновените граждани, са основни причини, формиращи зрителската аудитория. Тук отрицателните отговори са средно в рамките на 8%.
На следващите две места, но посочени също от значими обществени групи, са критичният тон на телевизионните предавания и наличието на собствено мнение на журналистите. Тези два критерия за формирането на устойчив зрителски интерес към даден телевизионен канал са посочени средно от половината от всички запитани.
Получените емпирични данни ни дават основание да твърдим, че е налице една устойчива нормативна структура на обществените предпочитания към различните информационни източници в страната. Основен критерий, служещ като причина за формиране и удържане във времето на интереса на гражданите към определена медиа, е обективността на предлаганата от нея информация. Не по-малко съществени моменти при изграждането на обществените оценки за ефективността на дадено средство за масово осведомяване е прякото гражданско участие (участие на живо в предаванията, тематични предавания за проблемите на гражданите, преки телефонни включвания на граждански мнения и пр.) в дейността на самите медии. Същевременно наличието на гражданска позиция на журналистите и критичен дух на техните предавания също служат като критерий при избора на вестник, радиостанция или телевизионен канал.
_____________
Една от основните функции на средствата за масово осведомяване е да служат като инструмент за решаване на актуалните обществени проблеми. Каква е структурата на обществените оценки за дейността на българските медии от тази гледна точка?
На първо място, налице е висока степен на съгласие сред гражданите, че вестниците, радиото и телевизията в България спомагат за решаването на политическите проблеми в страната. Тук стойността на индекса е положителна и е в рамките на 0,49 през май 1998 година. През февруари 1999 година тя е 0,22.
Вторите по важност проблеми, отразявани в средствата за масово осведомяване, са тези, свързани с културата. Близо 40% от запитаните споделят мнението, че в една значителна степен българските медии оказват влияние при тяхното решаване. Всеки пети обаче не е съгласен с последното твърдение. В началото на настоящата година индексът на съгласие сред гражданите по този проблем е 0,26. Спрямо средата на миналата година е регистрирано съществено увеличение на положителните оценки.
Според степента на важност в информационната политика на медиите, на трето място през май 1998 година общественото мнение поставя икономическите проблеми. Трябва да се отбележи обаче, че ако в началото на изследвания период стойността на индекса е положителна: 0,10, то в края тя вече е под нулата: - 0,22. Тази рязка промяна в обществените оценки е индикатор за недостатъчното място, което заема икономическата проблематика в дейността на медиите.
Подобно е и становището на общественото мнение по въпроса доколко медиите отделят внимание на социалните проблеми на българското население. Както през май 1998, така и през февруари 1999 година стойността на индекса е отрицателна: -0,05 и съответно, -0,13, което показва една недостатъчна заинтересованост на средствата за масово осведомяване към подобен род проблеми.
По въпроса дали българските медии активно участват в решаването на проблемите на образованието и здравеопазването общественото мнение е негативно настроено. Според 40% от запитаните вестниците, радиото и телевизията спомагат за решаването на подобен род проблеми. Повече обаче са тези, които не подкрепят това становище и съответно стойностите на индексите са отрицателни: -0,24 и -0,18. Според тях средствата за масово осведомяване нямат достатъчно адекватна информационна политика по въпросите на българското образование и здравеопазване.
На последните две места от гледна точка на мястото, което заемат в дейността на медиите, общественото мнение поставя екологичните проблеми и проблемите на градоустройството. Тук отрицателните отговори значително превишават положителните. Съответно и получените индекси имат най-ниски стойности: -0,27 и -0,76.


Изследвания
на Агенция
Витоша Рисърч

1. Доверие към средствата за масово осведомяване:
5.'98
2.'99
Българска национална телевизия
1,08
0,97
Българско национално радио
0,99
0,87
Български вестници и списания
0,60
0,43
Международни телевизионни канали
0,75
0,51
Български частни ефирни телевизии
0,62
0,40
Български частни радиостанции
0,65
0,37
Международни радиостанции
0,63
0,35
Български частни кабелни телевизии
0,50
0,26
2. Степен на съгласие с изброените твърдения:
 
 
Медиите не отразяват в достатъчна степен мнението на обикновените граждани
1,04
1,07
Радиото, телевизията и пресата би трябвало да са свързани в по-голяма степен с проблемите на обикновените граждани
1,64
1,64
Журналистите предизвикват дискусии в медиите по специфичните проблеми на хората
0,66
0,56
Журналистите информират своевременно обществеността за належащите проблеми на хората
0,87
0,82
Журналистите привличат широк кръг хора за участие в дискусии
1,04
1,04
3. Степен на съгласие с изброените твърдения:
 
 
В България съществува цензура върху свободата на словото

0,23
Вестниците и списанията не би трябвало никога да бъдат забранявани по политически причини
1,57
1,60
Правителството би трябвало да контролира дейността на радиото, телевизията и пресата
-0,31
-0,50
Само държавата би трябвало да бъде собственик на вестниците, списанията, радиото и телевизията
-0,98
-0,94
Частните средства за масово осведомяване винаги ще бъдат по-обективни от държавните
0,32
0,16
4. В каква степен вестниците, списанията, радиото и телевизията въздействат за решаването на:
 
 
Политически проблеми
0,49
0,22
Проблеми на културата
0,19
0,26
Икономически проблеми
0,10
-0,22
Социални проблеми
-0,05
-0,13
Проблеми на здравеопазването
-0,15
-0,18
Проблеми на образованието
-0,15
-0,24
Проблеми на екологията
-0,26
-0,27
Градоустройствени проблеми
-0,76
-0,76

Можем с основание да направим следния извод. Според преобладаващото обществено мнение медиите отделят достатъчно внимание и служат като адекватно средство за решаването на редица проблеми. Не трябва да се забравя обаче и следният емпирично регистриран факт. Според една не малка част от гражданите на страната - около една трета - средствата за масово осведомяване все още не изпълняват стриктно и последователно тази своя основна функция. Те не успяват навреме да адаптират своята медийна стратегия и информационна политика към актуалните проблеми на българското общество.

Екип на Агенция Витоша Рисърч