За юбилеите
и сборниците
Не зная дали може да се нарече традиция, но факт е, че в последните години у нас започнаха да се появяват литературоведски сборници, които - използвайки повода на нечия годишнина - успяваха да прекрачат отвъд поводността и запазвайки жестовостта си, се превръщаха в напълно самостоятелни изследвания, да не кажа - литературни събития. Така "Studiorum Causa" - сборникът в чест на 50-годишнината на Радосвет Коларов и "Анархистът законодател", сборникът, посветен на 60-годишнината на Никола Георгиев, сами по себе си бяха измислени, промислени и осъществени като дар. Те зачитаха значимостта на фигурите на двамата литературоведи, огласяваха признателността на един или друг техен ученик, благодаряха, опитваха се да явят най-доброто в собственото си писане, да го покажат като близко до това, което почитаха. В същото време тези два сборника, както стана дума, спокойно можеха да се видят и като напълно самостойни, доколкото въпреки кръженето около идеите на двамата литературоведи, те бяха сборници, представящи, показващи търсенията на днешното българско литературознание. Най-малкото защото, демонстрирайки какво се случва с литературоведските идеи на Радосвет Коларов или Никола Георгиев, те явяваха криволиците и извивките им, трансформирането и разширяването им... А това - като се знае - е най-важното в литературознанието, то е гаранцията за ставането на диалога, за континуитета на търсенията, в които едно четене става повод на други и така до безкрай.
Новият сборник, вписващ се в описаната традиция, е "Възрожденският текст" и е посветен на 70-годишнината на Дочо Леков. И той естествено е замислен като подарък до степен, в която - както се разбра на премиерата - направата му е била тайна за юбиляря. В същото време, и това за мен е много показателно - сборникът носи споменатото заглавие "Възрожденският текст". Разбира се, то може да бъде четено фигуративно, може да бъде отнесно към алюзиите, които чрез него се правят със заслугите на Дочо Леков към българската наука. Но отвъд това то е важно и в своята буквалност, важно е с казването, че всъщност сборникът има за цел да прекрачи конкретиките и да покаже какво и как се случва у нас с изследванията върху Възраждането. Тоест, както стана дума, още с името си и този сборник заявява, че най-добрият дар за един учен е текстуализирането на собствените, но и на помислените, на въобразените му идеи. Иначе изречено, логиката и на настоящия, ще го подчертая, много добър сборник, е в пулсирането между заявеното и представимото, между написаното и отгатнатото, между ненаписаното и уловеното, застопореното в по-късни чужди текстове.
Достойнство на сборника е и сериозността, с която са се отнесли към начинанието и авторите, и съставителите му. Първите са представили специално написани за случая текстове. Така че тук напълно са избягнати халтурата, формалността. Да не говорим, че някои от авторите вече са се отдалечили от възрожденската проблематика и сега специално са се завърнали... После, въпреки общата юбилейност самите текстове не са юбилейни, не са някакви леки четива, поздрави; те са сериозни, аналитични изследвания, изключително разнообразни (тук се следва традицията на заниманията на самия Дочо Леков); достатъчно смели и честни са, за да могат да диалогизират, даже да спорят, без да замазват несъгласия, отдалечавания, разминавания... Като в същото време те чертаят и едно общо пространство на сговореност, на общност, която има памет, умее да цени, знае и явява собствения си глас, но и съзнава и цени чуждия... Сред авторите, оформили това звучащо пространство, са Клео Протохристова, Катя Станева, Николай Чернокожев, Рая Кунчева, Инна Пелева, Юлия Николова, Цвета Унджиева, Красимир Станчев, Надежда Драгова...
Що се отнася до съставителството, дело на Румяна Дамянова, Лидия Михова и Христо Манолакев, бих искала да изтъкна прецизността, с която е работено, и желанието, което се е проектирало в самата направа. Сборникът е организиран чрез тематични центрове ("Литературен текст и критически интерпретации", "Въпроси на възрожденската култура", "Из изворите на литературната история"), а полагането на текстовете допълнително задълбочава диалога между тях. Защото не се следва някаква поколенска йерархия, а действително се изхожда от самите текстове, от тяхната логика, от циркулирането на идеите...


Амелия Личева



Възрожденският
текст
.
Прочити
на литературата
и културата
на Българското
възраждане.
В чест
на 70-годишнината
на проф. Дочо Леков.
Съставителство
Румяна Дамянова,
Лидия Михова
и Христо Манолакев.
ИК Сребърен лъв.
С. 1999