В салона на изкуствата- София '99 върхов момент от програмата бе гостуването на артисти от Русия - Болшой театър. Уви, оказа се, че организаторите се препънаха в един съществен екзистенциален проблем - парите. Така че си останахме с желанията и с грамадните привличащи афиши за "предстоящия" гастрол. Щом вече и руснаците са недостижими за нас... А и знайно си е, че фестивал се прави с много пари, само връзки съвсем не стигат, за да дойдат артисти и състави. Но пък ни остана радостта от новата генерация, която постепенно се налага на концертния подиум. Българска! Е, защо да не се възхитим и на нашенските таланти и възможности. Пианистката Алисия Рафаелян (25 години), завършила през 1998 година ДМА "П. Владигеров" (професор Милена Моллова е моделирала чудесно това дарование!), носителка на няколко награди от наши конкурси, изпълни романтични творби от Шопен, Шуман и Цезар Франк. Изсвирени със самочувствие, изработени перфектно с впечатляваща брилянтност и виртуозност - това дребничко девойче притежава удивително здрав удар и размах, присъщи повече на силния пол. И още - овладяла/притежаваща умението да обхване структурно-драматургичните особености на произведенията, да построява монументални циклични форми (Франк-Прелюд, хорал и фуга или Шопен - 24 прелюда), Алис Рафаелян постига същевременно интимността, характерната чувствителност на авторите. Александър Сомов (24 години) е студент от 1995 г. на проф. Стефан Попов в Гилдхол-Скуул-Лондон. За пръв път тази година млад музикант от Източна Европа - именно Сомов, е удостоен с награда от конкурса в Гилдхол. Концертните му изяви започват още в ученическите години, когато се откроява със стремителното си професионално развитие. Вече е концертирал в Германия, Италия, Гърция, Испания и, разбира се, във Великобритания. С виолончелото си е в истински "любовни" взаимоотношения; с и от него може да постигне всякакви нюанси и цветове, настроения и сложни технически еквилибристики. Оставаш с чувството, че пръстите му са вълшебно продължение на прекрасния звук на неговия майсторски инструмент. Разбира се, че зад тази магия има прозаичен, нелек труд. Ежедневно, с часове... Трудни бяха избраните от Сомов композиции и същевременно така подредени, че да има възможност слушателят да разкрива постепенно образа на изпълнителя. А той бе и бравурен, и прецизен в "тънките", деликатни места, и емоционален - ту страстно-възбуден, ту нежно-елегичен, и завладяващ с искреността си и онази все още някак по юношески безметежна и непосредствено предаваща се чувствителност. Сонатите от Брамс (оп. 99+2) и Прокофиев (оп. 119) бяха несъмнено най-яркото проявление на големия талант на Александър Сомов, акомпаниран безупречно от пианистката Богдана Попова, която като майка-героиня преодолява всеки път дълбоката генетична връзка, за да застане до сина си като истински съмишленик и сътрудник на високо ниво. А ние напускаме залата (впрочем, озвучавана неспирно отвън от рок-маратона пред НДК, чиито грандиозни децибели изпълнителите не знам как успяваха на моменти да преодолеят и да се концентрират в своята музика! И това всички дружно изтърпяхме! (С естетическата утеха и самочувствието, че нашата земя е раждала и ще ражда - не знам за юнаците - големи таланти.)

Боянка Арнаудова