В галерия Ата-рай в разстояние на един месец гостуваха двама фотографи - Волфганг Талер от Австрия и Херко де Руитер от Холандия. Разбира се, с това приликите между двамата се изчерпват, но толкова по-добре, тъй като бяха представени две съвсем различни гледни точки спрямо фотографията като медиа и спрямо обекта на фотографското творчество. Волфганг Талер представи своя проект със странното име "Меп'юк". "Меп'юк" не означава нищо на никой от познатите ни езици. Това е едно измислено от автора място или пространство, да го наречем фиктивно съществуваща международна корпорация, за "президент" на която авторът самоиронично се обявява.
Визията на тази "корпорация" Волфганг Талер изгражда с помощта на фотографията. Той заснема интериори на обществени и офис-сгради, корпоративни управления, сгради на културни институции, търговски центрове и пр. по целия свят - Мексико сити, Тел Авив, София, Виена. Снимките му са студено-дистанцирани, естетски, лишени от човешко присъствие. Едновременно с това следите от човешка дейност са видими. Анонимността на фотографиите не позволява местата да бъдат разпознати, нито географски определени. По този начин, "разхождайки се" из сградата на "Корпорация Меп'юк", т. е. наблюдавайки заснетите интериори, у зрителя се натрапва впечатлението за тотална унификация на обществения (институционален) начин на живот. Сгради от противоположни части на земното кълбо, независимо от идеологическия строй на съответната страна, си приличат дотолкова, че сме объркани и затруднени да разпознаем местата от снимките. Волфганг Талер ни лишава от нашите обичайни ориентири...
Втората, вероятно по-атрактивна част от проекта "Меп'юк" в София, е свързана с една изоставена полицейска кабинка (на ъгъла на булевардите "Пенчо Славейков" и "Витоша"), която, както е известно, служи за регулиране на движението по кръстовищата. Волфганг Талер превърна странното шестоъгълно съоръжение в мини-изложбена зала. От вътрешната страна върху прозорците бяха залепени постери със заснетите интериори. По този начин артистът ни накара чисто физически да се почувстваме посетители в странния, метафизичен, в известна степен клаустрофобичен свят на "Меп'юк". И понеже заедно с изображенията от постерите можеше да се види и фасадата на сградата от отсрещната страна на улицата, получихме усещането за успоредното ни съществуване "вътре" и "вън".
Проектът на Волфганг Талер имаше и друг смисъл. Той промени функцията на обичайната, почти незабележима в ежедневието ни кабинка, превръщайки я в нещо необичайно и забележително. Накара ни да се качим в нея и поне за малко да сменим ъгъла, под който гледаме на света. Впрочем, именно в промяната на координатната система можем да открием пресечната точка между двамата автори.
Холандецът Херко де Руитер, представян у нас от парижката галерия "Бернар Жордан", показа един "дистанциран" поглед върху пейзажа. Художникът е дистанциран от предмета на своето творчество и в буквалния, и в преносния смисъл. От една страна, фотографията като медиа носи в себе си идеята за отдалечаване. Снимките, които авторът използва, са направени без неговото пряко участие. Фотокамера, окачена върху хвърчило, е заснемала пейзажите, т. е. гледната точка в снимкте е плод на произволното въздействие на въздушните течения. От друга страна, те представят природната картина, наблюдавана от десетки метри височина. В този смисъл между обекта и субекта на изкуството стои разстояние, което при желание може да придобие и съвсем конкретни параметри като "дължина", "височина" и пр.
В изложбата на Херко де Руитер ставаме свидетели на едно странно и интересно преплитане между документална фотография и живопис. На пръв поглед творбите напомнят именно произведения на живописта. Абстрактни петна, сякаш положени с плътна четка, покриват повърхността на изображението. Внимателното вглеждане обаче разкрива детайли от реалния живот, съвсем познати образи, но представени в един необичаен ракурс. Постепенно пред погледа се разкрива документалната гледка на холандския пейзаж, но той може да бъде такъв във всяка друга страна. Форматът на фотографиите е необичайно малък (15/15 см), съотнесен към частите на земната повърхност, станали обект на изследване. Но в действителност тези снимки побират в себе си голямо пространство, като едновременно с това детайлите в него са ясно отличими.
И въпреки че Херко де Руитер не участва в заснемането, той е човекът, който решава какво да ни покаже и как да ни го покаже и в този смисъл ние сме провокирани да погледнем с други очи на познатото и баналното. От своя страна и самият автор се оставя всеки път да бъде изненадван от това, което се случва навън и около нас, но което сякаш нямаме необходимите рецептори да възприемем.
Двете фотографски изложби, представени в галерия "Ата-рай", са резултат на сътрудничеството между галерията и посолствата на Австрия и Холандия в София.

Илина Коралова