Още с пристигането си в Пловдив по време на Европейския месец на културата забелязах разлепените плакати на "Ифигения в Таврида" на Фрайе Камершпиле - Магдебург. Три, разбира се, руси жени, коя от коя по-грозна (едната почти без кожа и коса), захапали брадва с очи, обърнати нагоре, бленуващи смъртта.
Влязох в салона. От сцената струеше жизненост, "кипеше усилен труд" - три жени в черно заковават прозорците си с бели дъски. Говорят, катерят се, усилието им ги прави някак доволни, а усещам, че са в безизходица, че (ще) става нещо важно... и трагично. Прожектираният стих на Гьоте горе на сцената малко ме обнадеждава: "А моят дух не свиква още с вас."
Трите Ифигении (Улрике Хаазе, Франциска Ритер и Матиас Херман) в три различни възрасти (по някакъв начин напомнящи на "Три сестри", но с обърнат знак), очакващи и нежелаещи пристигането на Тоас, се залостват в храма. Най-сетне сядат... Тишина... Щур рокендрол! Ослепяващо бяло осветление. Дъските-прегради се чупят на две. С главата надолу от високия перваз увисва Тоас (Михаел Нонтер) с брадвата в уста,... с цветя и шампанско,... с настроение и с предложение, нетърпящо отказ.
"Условията на мира трябва да бъдат създадени" - гласи диапозитивът. Трите жени в черно са вдовиците на трима немски офицери. Намираме се в края на Втората световна война. Вдовиците изискано отпиват от кафето си, похапват кифлички, докато руснаците приближават убежището им, и бомбите свистят в ушите. Обсъждат самоубийствата си. През счупения от Тоас прозорец нахлува бягащият Хърватин. Тяхното спасение, тяхната смърт...
Спектакълът "Ифигения в Таврида", като адекватен колаж от "Гастарбайтерът" (от "Германия 3") на Хайнер Мюлер и "Ифигения в Таврида" на Гьоте, е доказателство, че немската премереност и дисциплинираност създават у публиката емоции отвъд границите на съзнателното. Режисьорът Волф Бунге и сценографът със запомнящото се име Тото са създали произведение-метафора, в което се наслагват като в кръговете на дънер познати, непознати, напомнящи ни и въздействащи събития и чувства.
Ако ви се отвори път към Магдебург, гледайте "Ифигения в Таврида".

Красимира Методиева