Търпението на камъка на режисьора Костадин Бонев и оператора Константин Занков получи Специалната награда на журито от XIV международен фестивал за документални филми в Мюнхен. Тя е поредната в колекцията на авторите, и то от фестивал, известен с драконовската си селекция. В конкурса бяха допуснати само 23 филма от всички континенти, но за сметка на оскъдния им брой, конкуренцията беше ожесточена. Единствен представител за цяла Източна Европа се оказа българският филм.
Очевидно международното жури е оценило не само темата в "Търпението на камъка", фокусирана върху унилото и самотно битие на неколцина старци в изоставено родопско село, но е дало дължимото и на артистичния подход в изграждането на филма. Авторите създават експресивен образ за разпадането на един отминаващ свят, в който дори Бъдни вечер носи печал, а връзката с "цивилизацията" е само очукана камионетка, разнасяща хляба. Това е един от малкото документални филми, в които образите от реалния живот се превръщат в метафори. Героите на филма изглеждат като дошли от някакъв забравен епичен свят, който обаче може да предаде своята прастара мъдрост на днешните поколения.
Другите две награди на фестивала в Мюнхен бяха присъдени на филми от Австрия и Швеция: "Припят" на Николаус Гайрхалтер получи Голямата награда на Баварската телевизия за разказа за живота на хората в зоната около Чернобил, а "Окото на ястреба" на Микаел Кристерсон - наградата "Образ и звук" за необичайния поглед към живота в шведско селце от гледната точка на семейство ястреби, гнездящи в църковната камбанария. Състезателната програма беше съпътствана от богат информационен прегледа, национален конкурс и множество ретроспективи. На този фон успехът на "Търпението на камъка" на Костадин Бонев отново възвръща самочувствието на документалното ни кино. Остава ни да му пожелаем и пазарен успех.

Надежда Маринчевска