Анатоли Кръстев свири стара европейска музика. Отдавна наричаме концертите му празници. Това определение и сега го повтарям с дълбокото убеждение, че всички концерти на този бележит артист са истински празници на българското инструментално-изпълнителско изкуство. За тях просто няма вече смисъл да се пишат рецензии - ще трябва неизменно да повтаряш едни и същи суперлативи от оскъдния музиколожки речник. Достатъчно е само да информираш любознателния читател какво е свирил и каква репертоарна новост ни е поднесъл. На последния му концерт "Стара европейска музика" в камерната зала "България" (20.V.) това бе Сюита № 2 за виолончело и пиано на един френски виртуоз на виола да гамба от XVII век с проточено и сонорно име - Луи дьо Ке д'Ервелоа. Пак в дуо с пианиста Майер Франк, който му бе достоен партньор (той даде и една много оригинална интерпретация на Баховата втора английска сюита за пиано), Анатоли Кръстев изпълни и Хенделовата Соната за виолончело и пиано в сол минор. Върхът бе сюитата за соло виолончело № 1 на Й. С. Бах. Не зная дали е усетил Анатоли каква музика направи в тази творба чрез съвършеното съчетание на лекота и финес на израза с изумителната глъбина на мисълта, но аз му рекох, че това бе нещо чудовищно, да го разбира както си иска... Точно седмица след концерта виолончеловата фамилия Кръстеви имаше още един празник - в Лондон дъщеря му Калина го дари с внучка. Честито!
Евгени Павлов