Какво би станало, ако...
Какво би станало, ако неподкупната Темида започне да съди хората според парите им, ако мъдрият Хронос - богът на времето, започне безсмислени флиртове с изкусителната Афродита, ако нощта и денят се слеят в едно?... Отговорът на този въпрос дава постановката на Желка Табакова в балет "Арабеск".
Какво би станало, ако авторът на мюзикли започне да поставя трагедии, а пък авторът на трагедията се пробва в мюзикли? Какво би станало, ако всички жанрове се слеят в едно?... Отговорът на този въпрос дава репертоарната политика на балет "Арабеск".
Последната премиера на балет "Арабеск" разби окончателно и завинаги всичките ни представи за жанр и стил.
След трийсет години съществуване като трупа за съвременен балет и съвременни търсения, след успешното тригодишно провеждане на конкурсите за съвременна българска хореография с награда на името на Маргарита Арнаудова, балет "Арабеск" се сдоби с нов директор и естествено - с нова репертоарна политика. Примабалерината на Софийската опера, доц. Калина Богоева - педагог с международна известност, бе заменена от примабалерината на балет "Арабеск" Румяна Маркова. Очакваше се, че нови търсения в областта на съвременния танц ще бликнат от "Арабеск". Вместо това Румяна Маркова покани за постановка дългогодишния хореограф на Музикалния театър Желка Табакова. И веднага след това започна да се оплаква от нея - че не твори в посока, адекватна на търсенията на "Арабеск", че трупата не я желае и т.н. А всъщност питаха ли трупата, когато еднолично взимаха решение за новата постановка? И достатъчно ли е просто да поканиш някого за постановка, за да смени той утвърдения си вече стил? Или може би трябва все пак да се канят тези хореографи, които отговарят по стил и търсения на стремленията на "Арабеск"? И как беше приказката за зелника? Кой носи отговорността за грешното решение?
Homo sapiens по музика на Панчо Владигеров и Homo ludens по музика на Любомир Денев са двете едноактни произведения, реализирани от Желка Табакова в балет "Арабеск". Сами по себе си те са съвсем противоположни като жанр и стил. Homo sapiens е съвременна притча, преосмисляща древногръцките легенди и митове с препратки към съвременния живот - Темида е покварена от възможността да спечели пари, лишавайки се от неподкупността си, Златният телец мери силата си със самия Зевс, Афродита е забравила за любовта, а хората успешно копират модела на боговете. Действието е прекалено конкретно, изпъстрено с жестикулации, смятани вече за отживелица. Разграничаването между класически танци и пантомимни жестикулации е характерно за балета на ХIХ век. Подобно повторение в края на ХХ век не дава яснота дали това е търсена закачка на хореографа, или пък е неумението му да борави с по-съвременни изразни средства. Въпреки всичко Homo sapiens би се гледал добре, изпълняван от балета на Музикалния театър. Но вече стои като, старял, съотнесен към търсенията на "Арабеск".
Homo ludens е абстрактен балет, напомнящ за духовната връзка между учител и ученик, за лепкавите клопки на плътта и земните изкушения, за познанието, което всеки сам трябва да открие. Макар балетът да е неизяснен като концепция и доста фрагментарен, тук пластиката е значително по-съвременна. Необичайно и очевидно много трудно е използването и обиграването на ластични бинтове, които обвиват и задушават героите по пътя им към познанието. Но подобна реализация би представлявала интерес по-скоро на конкурса за съвременна хореография "Маргарита Арнаудова", отколкото в самостоятелна творческа вечер.
Изпълнителите - Теодора Стефанова, Асен Наков, Николай Цаков, Деница Балинова, Татяна Лазарова - всички те са показани в нова светлина. Но като че ли това вече сме го виждали. А свикнахме в течение на десетилетията да очакваме от "Арабеск" всеки път нещо ново и неповторимо. Дано да не чакаме напразно.
Дано да не чакаме напразно и възстановяването на конкурса "Маргарита Арнаудова", и периодически предъвкваното гостуване на хореографа Харис Мандафунис. И пак да си спомним за зелника.


Анелия Д. Янева